Записки от селската кръчма

by Николай Илчевски

Селото е живо и все още ражда, освен храна, и всевъзможни житейски истории. Те, заедно с доматите, магданозът и агнешкото, правят истинския вкус на живота.

За разлика от разглезените тревомани и интелектуалци по градовете, аз смятам, че запустялата провинция и хората, които произвеждат храни, ще си върнат вниманието на обществото. Макар и по болезнен начин. Защото витрините не се ядат, нито рекламните брошури стават за салата.

Нямам нищо против лукса, но скоро модата на огледалните прозорци и марковите дрехи ще бъде засенчена от лукса да ядеш истинска и качествена храна. Ако я имаш.

Добре дошли в това сборно село с истински истории - такива каквито съм ги записва

71 pages, Kindle Edition

First published March 6, 2015

Reviews

[ЙОАНА МАНДЖУКОВА · Rating 4 out of 5]

Авторът ни разказва за едни епохални времена и иделични истории,които е събирал по своите странствания из българските селца.Малко по Елин-Пелински,малко по Йовковски,поръсени с щипка хумор,преразказаните истории са някак близки и топли до сърцата ни.С богатия си речников запас и живите,цветни описания,той ни кара да изпитане желание сами да тръгнем на пътешествие....Към корените си.

[Borislava · Rating 4 out of 5]

Поставям само четири звезди единствено в сравнение с втората част на книгата – „Крадецът на слама“, където историите бяха някак по-вдъхновяващи. Но ако трябва да сравнявам книгата с други в жанра и изобщо с прочетенето от мен през последните месеци, твърда петица и моите най-искрени препоръки.
Селото – видяно през погледа на човек, който не осъжда и не се превъзнася за нещо повече от земята и хляба. Хората – описани такива, каквито са, описани с обич и разбиране. Истински, неподправени, люти и криви... всякакви.
Чудесно перо има Николай Илчевски. Леко, плавно. Без да спестява и без да украсява излишно, но в същото време – и поетично.