Вряд ли в нашей стране найдется хоть один человек, который бы не смотрел «Белое солнце пустыни», не помнил и не употреблял бы в своей речи всем известные фразы: «За державу обидно», «Таможня дает добро» и другие. Сухов, Абдулла, Петруха, Верещагин, Саид вошли в народную жизнь из-за точного отражения национального колорита героев. Немалая заслуга в этом принадлежит замечательному советскому писателю и киносценаристу Валентину Ивановичу Ежову (1921—2004), одноименный роман которого, вошедший в эту книгу, и стал основой сценария упомянутого фильма. Также будет интересно ознакомиться и с другими работами мастера и его коллег. Это — «Соловьиная ночь», «Вольная жизнь», «Кровk
Замислена с повече претенции от филма, и писана май след него. Е, няма такъв филм! Дето Изтокът е тънка работа, а жената също е човек, и с първия свободен харем... Филмът е много по-изразителен, в книгата магията липсва напълно, макар да са намърдани някои нерадостни размисли за съветската действителност в началото и.
Обикновено познаваме Светлана Комогорова-Комата като преводач от английски, но не трябва да забравяме, че все пак тя е наследник на руска графска фамилия. Не знам защо обаче в описанието на книгата името на преводача не е споменато. А книгата е определено страхотна - доста по-пълна и красива от филма, който на времето пожъна огромен успех и е вече класика на руското кино. Във филма го няма например епизода за преминаването на чичото на Фьодор - Савелий по ледохода на Волга - от леден блок на леден блок от единия до другия бряг и обратно като облога е за 6 литра водка. Разкошна книга, която кой знае защо продължава да не е много популярна.