Деветнайсет омагьосани истории за пораснали деца. Нощ, тайнствени куфари, сънища, очи, неустоими жени, мъже убийци и поети и други сенчести думи бродят из страниците на книгата. Приказки за меланхолични деца е сборник с разкази и мрачно-магични истории за нощно четене. Илюстрирано с тематични фотографии на автора, това е четиво, което увлича и окото, съблазнява, плаши, топли. Като убежище за тайнолюбиви, неспящи деца. Като в книга.
Серия от снимки, привидения, образи, уловени от разказвача, придружават различни по душа приказки – от класически бароково тъмни истории през алено червени, хипнотизирани разкази, брадата на Данте, ренесансови котки и куфари, пълни със секс и ужас до приказка-трилър… по острие и по Дейвид Линчовски.
Много ми се искаше да харесам тази книга заради интелигентните алюзии, паралели и метафори. Оставят силни впечатления и образните етюди “Очите”, “Вятърът”, “То”, но в крайна сметка в целостта си сборникът оставя чувство за недостоверност. Фалшиво звучат квазиметафоричните приказки, които по-скоро би следвало да се появят в детски сборник. Оттам и връзката със заглавието на колекцията е леко изнасилена. Асоциативните скокове, които се очаква читателят да прави между снимките и разказите, са - според мен - прекалено големи до степен, навеждаща на подозрения за недомисленост. Не можах да приема и ефекта на контрастите между символизма на някои разкази и фентъзи конкретиката на останалите като смислен избор.