Светът на Йордан Радичков е фантастичен свят. Населен с невероятни същества, той се крепи на народностните представи за добро и зло, за красиво и грозно. Човекът в него се приобщава кьм новото трудно, защото е здраво свързан с бита и нравите на своите предци. Минало, настояще и бъдеще се смесват, борят се за надмощие. И макар че времето тече неумолимо и техническите нововъведения навлизат все по-мощно, човекът в творчеството на Радичков се съпротивлява упорито, като изгражда своя фантастичен мир.
Разказите и новелите в тази книга разкриват богатството на Радичковото въображение, доказва силата и изобретателността на неговата неизчерпаема фантазия.
Yordan Radichkov was a Bulgarian writer and playwright.
Literary critics Adelina Angusheva and Galin Tihanov called him "arguably the most significant voice of Bulgarian literature in the last third of the 20th century". Some literary critics have referred to him as the Bulgarian Kafka or Gogol. Radichkov is widely known for his numerous short stories, novels and plays. He is also known for the screenplays of the Bulgarian film classics Torrid Noon (1966) directed by Zako Heskiya, The Tied Up Balloon (1967) and The Last Summer (1974).
In 2000, Radichkov was decorated with the high government prize the Order of the Balkan Mountains. In 2007, a monument dedicated to him was officially opened at the garden of the former Royal Palace, nowadays National Art Gallery in Sofia city centre.
Противоречиво усещане ми остави сборника с разкази "Верблюд". Някои разкази ми допаднаха доста, като например "Дървоядецът", "Торлак пише писмо до Торлаците" и "Тенец".
Друга част от разказите ми се сториха много повтаряеми откъм идея и сюжет, някои ми бяха съвсем странни, щото не изразяваха нищо повече от определени впечатления и размисли на автора, сиреч повече есета, отколкото разкази.
Разбира се, допаднаха ми описанията и митологията около съществата - верблюд, тенец и прочие, както и автентичната атмосфера на случките, героите и местата.
Последната и най-дълга творба в сборника "Дърворезачката" също ми остави смесени емоции - хем комбинираше елементи от предишните и имаше интрига, хем ми дойде малко раздута откъм обем.
Странно впечатление ми направиха и множеството технически грешки в книгата, при положение, че е е минала през една сурия редактори и коректори.
Като цяло "Верблюд" на моменти много ми хареса, в други доста ме подразни, така че средно 2.5-3.
Тази книга ме опиваше като тежко вино вечер след вечер. Имаше редове, който четох многократно и всеки път чувствах някаква дълбока благодарност, че срещнах този автор. Вдъхновяваща, подлудяваща и успокояваща: да се приема след хранене и в спокойна обстановка - най-добре под лекарски контрол - води до пристрастяване.
Радичков създава своя вселена. Неговата литература е наше богатство, което никога не трябва да пренебрегваме. Удивително чувствителен, проницателен, хумористичен и позитивен. Прелистваш страниците, намерил си убежище и някой, който да ти разказва приказки за малки и големи.
Множество повтарящи се сюжетни линии, включване на герои и случки, които не водят до никъде и едно чувство за предсрочно прекратяване на разказа, остава у читателя.
Харесаха ми обаче описанията на митичните същества, начинът по който се вплитат във вече познатото и как хората си обясняват явленията, които не разбират. Забавни, народни случки също не липсваха.
Разказът “Тенец” би станал страхотна кратка анимация в европейски стил.
Разказите с митологични нотки (като „Верблюд", „Торлак пише писмо до Торлаците“, „Тенец“) ми харесаха. По-битовите разкази също не бяха лоши. Имаше няколко разказа, които бяха по-скоро брътвежи на автора, и които повлияха на това да оценя книгата малко по-ниско.