What do you think?
Rate this book
Tristana / Nazarín
Tristana y Nazarín, cristalizan el realismo del siglo XIX mediante escenas dramáticas, minuciosamente descriptivas, vívidas y delineadas de forma inmejorable.
En su primera obra manifiesta los desafíos y la lucha de una joven contra todos los principios y normas establecidas y en la segunda revela su crítica al intento fallido de la burguesía por crear sociedades igualitarias y fraternalistas, evidenciando las vicisitudes de esa época.. (Sepan Cuantos, #446)
En su primera obra manifiesta los desafíos y la lucha de una joven contra todos los principios y normas establecidas y en la segunda revela su crítica al intento fallido de la burguesía por crear sociedades igualitarias y fraternalistas, evidenciando las vicisitudes de esa época.. (Sepan Cuantos, #446)
216 pages, Paperback
First published January 1, 1994
3 people are currently reading
15 people want to read
About the author
Benito Pérez Galdós
1,495 books606 followersPeople know Spanish writer Benito Pérez Galdós especially for his
Episodios Nacionales
(1873-1912), a series of 46 historical novels.
Benito Pérez Galdós was a Spanish realist novelist. Some authorities consider him second only to Cervantes in stature as a Spanish novelist. He was the leading literary figure in 19th century Spain.
Galdós was a prolific writer, publishing 31 novels, 46 Episodios Nacionales (National Episodes), 23 plays, and the equivalent of 20 volumes of shorter fiction, journalism and other writings. He remains popular in Spain, and galdosistas (Galdós researchers) considered him Spain's equal to Dickens, Balzac and Tolstoy. As recently as 1950, few of his works were available translated to English, although he has slowly become popular in the Anglophone world.
While his plays are generally considered to be less successful than his novels, Realidad (1892) is important in the history of realism in the Spanish theatre.
Benito Pérez Galdós was a Spanish realist novelist. Some authorities consider him second only to Cervantes in stature as a Spanish novelist. He was the leading literary figure in 19th century Spain.
Galdós was a prolific writer, publishing 31 novels, 46 Episodios Nacionales (National Episodes), 23 plays, and the equivalent of 20 volumes of shorter fiction, journalism and other writings. He remains popular in Spain, and galdosistas (Galdós researchers) considered him Spain's equal to Dickens, Balzac and Tolstoy. As recently as 1950, few of his works were available translated to English, although he has slowly become popular in the Anglophone world.
While his plays are generally considered to be less successful than his novels, Realidad (1892) is important in the history of realism in the Spanish theatre.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
September 15, 2025
"Тристана" Бенито Перес Галдос 1892г. е поглед към живота и перспективите на една жена, останала рано сираче и поверена на грижите на единствения приятел на баща си, застаряващият идалго дон Лопе Гаридо, Тристана търси себе си и своя път, в един свят, където жената може само да се омъжи или да води полупорядъчен живот като актриса, или да остане в периферията на обществото като държанка. Тя търси щастие, любов, но и не иска да е зависима от мъжа, иска една свобода, която в онази епоха е напълно невъзможна, това е проекция на стремежа към самостоятелност, самоутвърждаване, към възможностите за изява в различни изкуства и това да носи смисъл, а не просто да запълва времето и отегчителния живот, но най-вече копнеж за независимост и нежелание да бъде "окована" в брак, та дори и по любов.
"Сатурна ми се подиграва и твърди, че пред жените имало само три пътя: бракът, театърът и ... Нито един от трите не ми се нрави. Ще търсим друг. Но аз питам: лудост ли е да владееш някое изкуство, да го упражняваш и да живееш от него. Толкова малко ли разбирам от света, че взимам невъзможното за възможно?"
Може би, когато Тристана попада под покровителството на дон Лопе, тя е все още невинна и би станала негова съпруга, но идалгото, със собствени разбирания за чест, добродетели и обществени отношения, подхожда хедонистично към живота и взима всички предложени наслади, без оглед на намаляващото си състояние, той се наслаждава над властта, която има над младото момиче, без да е ограничен или обвързан с нея и ревностно се опитва да я запази за себе си, когато усеща, че младата ѝ и буйна натура, ще го отхвърли и замени с някой по-близък до нея, някой по-млад.
В крайна сметка, обратът идва през сблъсъка на тялото и духът. Дали копнежите на душата намират израз през удоволствията на плътта и може ли духът да лети, ако тялото е прекършено, а може ли тялото да усеща пълнотата на живота, ако духът не е волен и изпълнен с желания. Героите са низ от противоречия и всеки намира някакъв свой пристан. Дали човек сам и другите около него го виждат завършен или го съдят по красотата и младостта му.
Романът е труден за четене, описателен и на моменти муден, но в детайлите, дава възможност на читателя да погледне към миналото, към себе си и към все пак някой универсални стремежи.
****
"Назарин" Бенито Перес Галдос 1895г, времето винаги е съществено за разбирането на дадено литературно произведение, не би трябвало да го съдим от днешна гледна точка.
Назарин избира аскетичен начин на живот, воден от своята вяра и безкористната любов към ближния, той се стреми да се откаже от материалния свят и да се доближи до библейската духовност, но не от гордост, а от чисти убеждения, че това е правилния начин на живот. Той раздава всичко, което има и което случайно припечели на околните, но в неговия идеализиран област има студенина, дори когато намира споджижнички, в двете жени, проститутката Андара и приятелката ѝ Беатрис, които доброволно избират да го последват в един живот изпълнен с лишения, аз лично не усетих между тях истинска духовна близост, сякаш до край винаги имаше някаква дистанция между него и другите, той е прекалено фокусиран върху себе си и своите принципи, че не успява наистина да усети света и другите хора, техните болки, желания и стремежи остават чужди за него, така както той изглежда луд за тях, с изключение на малцината, които могат да оценят искреността и чистотата му.
Това вече е моя лична гледна точка - не смятам, че искрената вяра е в противоречие нито с науката, нито с материалния свят, за мен вярата е стремеж към красивото, към развитие и съзидание, затварянето зад догми и лишения не помага нито на този, избрал такъв живот, нито на околните. Но до голяма степен, в контекста на епохата, това е избор на невъзможност да се противопоставиш на статуквото.
"Мисълта ми беше, че у хората се забелязва умора и разочарование от научните спекулации и едно щастливо завръщане към духовното. Не можеше да бъде по друг начин. Науката не отговаря на нито един съществен въпрос относно нашия произход и съдба, а предходните и приложения в материалния живот изобщо не дават очаквания резултат. След постигнатите от механиката успехи човечеството е по-нещастно, роят на бедните и гладуващите нарасна, различията в степента на задоволеност, станаха по-жестоки. Надига се глас за връщане по изоставените пътища, които единствени водят към извора на истината - религиозната идея"
Алчността и амбицията са едновременно двигател, но и заслепяват. Общественото благоденствие и интерес са просто маска и красива фраза, Назарин не се нуждае от много, може да спи под открито небе и да яде, каквото намери, но светът, в който живее и в който вярва не съществува, и той като един по-късен Дон Кихот се бори с вятърните мелници на прогреса.
"Целта на човека е да живее...Да дадем отдушник на нашите възможности, да управляваме така обществените и лични бюджетни средства, че и занапред да има море от фабрики, модерна мрежа от пътища, клубове по интереси за работниците и приветливи работнически квартали, училища държавна помощ за нуждаещите се. Ами къде оставяте хигиената, урбанизацията и другите големи човешки завоевания? Но нищо от това няма да го имате с мистицизма, който вие практикувате. Ще постигнете единствено глад и обществена и лична мизерия."
Романът провокира в контекста на съвремието да се замислим, какво имаме и какво ни е нужно, и в противовес на Назарин, който не иска да се противопостави на несправедливостите, какво бихме искали да постигнем, да променим и да остане след нас.
"Сатурна ми се подиграва и твърди, че пред жените имало само три пътя: бракът, театърът и ... Нито един от трите не ми се нрави. Ще търсим друг. Но аз питам: лудост ли е да владееш някое изкуство, да го упражняваш и да живееш от него. Толкова малко ли разбирам от света, че взимам невъзможното за възможно?"
Може би, когато Тристана попада под покровителството на дон Лопе, тя е все още невинна и би станала негова съпруга, но идалгото, със собствени разбирания за чест, добродетели и обществени отношения, подхожда хедонистично към живота и взима всички предложени наслади, без оглед на намаляващото си състояние, той се наслаждава над властта, която има над младото момиче, без да е ограничен или обвързан с нея и ревностно се опитва да я запази за себе си, когато усеща, че младата ѝ и буйна натура, ще го отхвърли и замени с някой по-близък до нея, някой по-млад.
В крайна сметка, обратът идва през сблъсъка на тялото и духът. Дали копнежите на душата намират израз през удоволствията на плътта и може ли духът да лети, ако тялото е прекършено, а може ли тялото да усеща пълнотата на живота, ако духът не е волен и изпълнен с желания. Героите са низ от противоречия и всеки намира някакъв свой пристан. Дали човек сам и другите около него го виждат завършен или го съдят по красотата и младостта му.
Романът е труден за четене, описателен и на моменти муден, но в детайлите, дава възможност на читателя да погледне към миналото, към себе си и към все пак някой универсални стремежи.
****
"Назарин" Бенито Перес Галдос 1895г, времето винаги е съществено за разбирането на дадено литературно произведение, не би трябвало да го съдим от днешна гледна точка.
Назарин избира аскетичен начин на живот, воден от своята вяра и безкористната любов към ближния, той се стреми да се откаже от материалния свят и да се доближи до библейската духовност, но не от гордост, а от чисти убеждения, че това е правилния начин на живот. Той раздава всичко, което има и което случайно припечели на околните, но в неговия идеализиран област има студенина, дори когато намира споджижнички, в двете жени, проститутката Андара и приятелката ѝ Беатрис, които доброволно избират да го последват в един живот изпълнен с лишения, аз лично не усетих между тях истинска духовна близост, сякаш до край винаги имаше някаква дистанция между него и другите, той е прекалено фокусиран върху себе си и своите принципи, че не успява наистина да усети света и другите хора, техните болки, желания и стремежи остават чужди за него, така както той изглежда луд за тях, с изключение на малцината, които могат да оценят искреността и чистотата му.
Това вече е моя лична гледна точка - не смятам, че искрената вяра е в противоречие нито с науката, нито с материалния свят, за мен вярата е стремеж към красивото, към развитие и съзидание, затварянето зад догми и лишения не помага нито на този, избрал такъв живот, нито на околните. Но до голяма степен, в контекста на епохата, това е избор на невъзможност да се противопоставиш на статуквото.
"Мисълта ми беше, че у хората се забелязва умора и разочарование от научните спекулации и едно щастливо завръщане към духовното. Не можеше да бъде по друг начин. Науката не отговаря на нито един съществен въпрос относно нашия произход и съдба, а предходните и приложения в материалния живот изобщо не дават очаквания резултат. След постигнатите от механиката успехи човечеството е по-нещастно, роят на бедните и гладуващите нарасна, различията в степента на задоволеност, станаха по-жестоки. Надига се глас за връщане по изоставените пътища, които единствени водят към извора на истината - религиозната идея"
Алчността и амбицията са едновременно двигател, но и заслепяват. Общественото благоденствие и интерес са просто маска и красива фраза, Назарин не се нуждае от много, може да спи под открито небе и да яде, каквото намери, но светът, в който живее и в който вярва не съществува, и той като един по-късен Дон Кихот се бори с вятърните мелници на прогреса.
"Целта на човека е да живее...Да дадем отдушник на нашите възможности, да управляваме така обществените и лични бюджетни средства, че и занапред да има море от фабрики, модерна мрежа от пътища, клубове по интереси за работниците и приветливи работнически квартали, училища държавна помощ за нуждаещите се. Ами къде оставяте хигиената, урбанизацията и другите големи човешки завоевания? Но нищо от това няма да го имате с мистицизма, който вие практикувате. Ще постигнете единствено глад и обществена и лична мизерия."
Романът провокира в контекста на съвремието да се замислим, какво имаме и какво ни е нужно, и в противовес на Назарин, който не иска да се противопостави на несправедливостите, какво бихме искали да постигнем, да променим и да остане след нас.
September 30, 2021
Me acerqué a leer a Galdós por recomendación de una profesora de la universidad y no decepcionó pesé a que no continué leyendo más del autor. Las dos historias tienen desarrollos bastante tristes, retratan ciertas costumbres y tradiciones de la época en España. Los personajes son memorables por sus contrastes en su manera de ser, entre un idealismo muy romántico y un cinismo descarado. La serie de eventos narrados se suceden de manera muy fluida y te mantiene a la expectativa en la lectura de lo que va a ocurrir después.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews