Мария Димитрова Станкова е родена през 1956 г. в гр. Бургас. Завършила е СМУ "П. Пипков" – Плевен със специалност виолончело през 1975 г. Продължава образованието си в ИМХК към БДК. Работила е като пом. режисьор във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" и в ДМТ "Ст. Македонски".
През 1996 г. в Литературен вестник публикуват за първи път "Отвесни стихове по смисъла на ДАО" и "Притчи".
През 1998 г. излиза книгата й "Наръчник по саморъчни убийства" – изд. ПАН. Ръкописът спечели субсидия на СОРОС, а самата книга стана "Книга на годината" в конкурс на Фондация "Огнище".
През 1999 г. пиесата и "За ръбовете на кръга" печели трето място на конкурс за млада българска драматургия – Фондация "Концепция за театър" и специалната награда на името на Маргарит Минков за "Философско осмисляне на действителността".
През същата 1999 г. в конкурс на Литературен вестник за криминален разказ, второ място печели разказът "Не се забърквай с вампири", а на конкурс на СФД – идея за сценарий, "Катунарка" печели единствената награда.
В края на 1999 г. излиза от печат, отново със субсидия от СОРОС, книгата "Искам го мъртъв" и новелите "Седем гневни жени" – издателство "Павлина Никифорова".
През 2001 г. излиза книгата й "Каталог на душите ПО", а също така, НТ "Ив. Вазов" одобрява и приема пиесата й "Миг от готови парчета" в репертоарния си план.
В периодичния печат има публикувани къси разкази (в Литературен вестник, Витамин Б, Литературен форум, Ах, Мария)
Написани и непубликувани са: сборникът й "Приказки от страната Поговория" и книгата за живота на ап. Тома "Свитъци на съмнението".
Мария Станкова е била и редактор във вестник Литературен форум.
Мария Станкова е български писател, поет и сценарист. През 1975 г. завършва СМУ “П. Пипков” със специалност виолончело, а през 1978 г. — ИМХК към Българската държавна консерватория със същата специалност. От 1979 до 1982 г. работи помощник-режисьор във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, а от 1982 до 1987 г. — като помощник-режисьор в ДМТ „Ст. Македонски“. Работила е като редактор във в-к „Литературен форум“ и списание „Заедно“. През 2005 работи като сценарист в предаването „Защо не“ с Марта Вачкова. Понастоящем е главен редактор на списание „Книгите Днес“ и списание „Мъжът“ и сценарист на кукленото политическо шоу „Говорещи глави“ по TV7. През 1998 г. излиза първата ѝ книга — „Наръчник по саморъчни убийства“ със съдействието на фондация „Сорос“. Книгата става „Книга на годината“ на конкурса, организиран от фондация „Огнище“. През 1999 г. пиесата ѝ „За ръбовете на кръга“ печели трета награда на Конкурса за млада българска драматургия, организиран от фондация „Концепция за театър“ и специалната награда на името на Маргарит Минков за философско осмисляне на действителността. През 2000 г. идеята ѝ за сценарий „Катунарка“ печели наградата на СФД. През същата година разказът „Балкански напеви“ печели единствената награда за проза на Конкурс, посветен на 150-годишнината от рождението на Иван Вазов и Захарий Стоянов. През 2002 г. сценарият ѝ „Маймуни през зимата“ печели субсидия на НФЦ. Филмът е завършен (реж. М. Андонова). „Маймуни през зимата“ печели наградата на Фестивала в Карлови вари, „Златна роза“ на фестивала във Варна и е определен да представлява България в конкурса за наградите „Оскар“. Филмът е награден и от НФЦ за най-добър филм за 2006 г. През 2003 г. радиопиесата ѝ „Житейският път на блатните скокливци“ е номинирана за наградата на Радио ВВС — Лондон. През 2004 г. сценарият ѝ със заглавие „Бюро за нестандартни услуги“ печели конкурса на БНТ за игрален филм с режисьор Николай Волев. (Филмът не е реализиран.) През 2006 г. филмът „След няколко часа“, по новелата ѝ „Часовникарят“, печели наградата за студентски филм „Рано Пиле“ и „Джеймисън“ (реж. Николай Тодоров). Мария Станкова е публикувала поезия, проза и публицистика в списанията „Ах, Мария“, „Витамин В“ и „Съвременник“, вестниците „Култура“, „Капитал“, „Труд“ и „Сега“. През 2007 г. романът ѝ „Трикракото куче“ печели Наградата на публиката в литературния конкурс „Български роман на годината“, организиран от фондация „ВИК“.