На една от станциите на московското метро има статуя на куче. За нея се носят какви ли не легенди. Казват, че ако си намислиш желание и докоснеш носа на статуята, то ще се изпълни... Героят на романа тридесетгодишният Игор Биков не вярва в подобни детски измислици. Той внезапно загубва любимата си дъщеря и съпругата си и животът му се превръща в трагедия. Как да продължи да живее с непосилната загуба? Възможно ли е да започне всичко отначало и да забрави? В най-безнадеждния момент Игор получава своя невероятен шанс от съдбата - чудесната възможност да открие наново щастието. Но за този даден му шанс е нужно да се бори. Един ден се оказва изправен пред бронзовата статуя на московското метро, където си пожелава почти невъзможното - да върне на този свят своите близки. Дали ще се сбъдне неговото желание? Удивителни съвпадения, напомнящи огледален свят, се събират в причудлив поглед към съдбата, която понякога се случва да проявяви милосърдие към хората. Читателят със сигурност ще бъде завладян от Олег Рой, ще повярва на героите му, на чудесата, ще остане запленен от изключителната дълбочина и психологизъм.
Олег Юрьевич Рой (наст. фамилия Резепкин) — российский писатель. Писатель начал свою карьеру в Швейцарии, где он жил и работал долгое время. Многие его книги переведены на европейские языки и стали бестселлерами в Европе. Вернувшись в Россию, Рой быстро приобрел популярность у отечественных читателей. Проза Олега Роя сочетает в себе остросюжетность и психологизм. Автор ставит перед читателем серьезные морально-нравственные проблемы. Рой известен как журналист, успешный сценарист и продюсер, автор детских книг, фотограф. Роман О. Роя «Дом без выхода» («Няня») экранизирован известной голливудской киностудией «Miramax» (США).
Каквото и да кажа за тази книга и за този автор,ще бъде малко. Преди много време прочетох другите му две книги,издадени на български и мнението ми за тях се свеждаше до това,че не можех да определя дали са фантастика,драма ,трилър или всичко в едно,но каквото и да е,няма как да познаеш как ще завърши действието в творбите му. Можеш да предположиш,но вероятно ще сгрешиш. И тази книга не прави изключение.
Имаме трима главни герои в Русия,по-точно в Москва,в началото на новото хилядолетие- Игор (съпруг и баща на момиченце ) ,Аля (съпруга и майка на момиченце ) и Виктория ( мечтаеща за съпруг,но оставаща обикновена любовница и усойница ). Общото между тях е ,че миналото им ги застига малко или много, желанието им да имат това,което искат и това,което заслужават,малко се разминава . Мислят си,че имат всичко или поне са толкова близо до това,но губят всичко само за миг и тогава виждаме явления,които всъщност сме виждали около нас,а може би и в самите нас. Невероятна книга с достоен край .
Книгата е увлекателна, направо не усетих кога се изниза през пръстите ми. Малко ще се отклоня от темата, но в момента, в който получих последната си пратка книги майка ми буквално се нахвърли над тази и не я остави намира докато не я прочете, в чудо се видях, рядко я виждам да чете книга толкова настървено и с такова удоволствие, което ме навеждаше на мисълта, че на мен изобщо няма да ми хареса, мой и така се получи...
И някак мистично или не, романчето много ми напомня за обикновена любовна книга, не прекалени мистерии, но пък заплетени части от истории. С прости думи, знаеш какво ще се случи, но пък ти е интересно и нямаш търпение да се случи.
Останах с лоши впечатления от модерната руска литература от някои от последните си книги, но тази не е разочарование. Спокойно можем да я пишем към лятно/плажните занимания, отмаря, но и вълнува. И неприятното е, че такива неща се случват и в истинският живот, колкото и нагласени да изглеждат, наистина се случват, никой не е предопределено спасен от коварните решения на съдбата.
Пък и книгата свършва с така непоносимият за мен ‘хепи енд’, което я води в графа по-скоро безразлични, книги за губене на времето, но пък приятно губене на време...