Слънцето клонеше на запад и те трябваше да побързат, за да намерят някъде убежище и да прекарат нощта. Всичко бе свършило, защото господин картографът разбра, че Едем съществува, без значение дали знае за това, или не. Струваше му се достатъчно като откритие и се радваше на това, макар и да усещаше, че все нещо му се изплъзва. Вярваше, че с годините ще успее да го направи, но и подозираше, че вече го е сторил, но го е забравил. Някъде на северозапад съвсем скоро щеше да бъде поставено началото на едно събитие, което неблагодарниците щяха да нарекат френска революция, а тя щеше да има като последица завинаги разрушаването на естеството на познатия свят...
Влади Киров е роден на 28 ноември 1949 г. в София. Завършва е немска филология в СУ "Св. Климент Охридски" (1973). Работил е като учител в немската гимназия в Хасково, в Института по история към БАН, главен редактор в сп. "Киноработник" (1979 – 1985), редактор в Дебютно-експерименталната студия към СБФД (1985 – 1988), редактор в творчески колектив "Дебют" към СИФ ”Бояна” (1988 – 1991) и в БНТ –Телевизионен театър (1993).
Сценарист е на над трийсет документални филма, между които "По начин най-благороден" (1985), "Образ невъзможен" (1996), "Атентатът" (1998), тетралогията "Дух и душевност на българина" (1999 – 2006), "Благослов" (2001), "Европолис, градът на Делтата" (2008), "Вляво от пътя Лондон – Калкута" (2011), "Приказки от Балканите" (2016), "Изкореняване" (2018), "Поне за миг да полетя" (2017), "Гражданинът Сис" (2018), "Братя Георгиеви: Евлоги и Христо" (2019), както и на игралните "Пату" (2005), "Военен кореспондент" (2008) и "Имало една война" (2019).
Автор е на книгите "Оловни ордени" (1985), "Розенбуш" (1991), "Делта" (1992), "Спомен за едно превъплъщение, или историята на Кадъм и Хармония" ( 1995), "Юридически казус" ( 2002), "Картографирането на Рая" ( 2007).
Носител е на наградите "Златна роза" за филма "Образ невъзможен" (1996), Годишната награда за драматургия на СБФД (2007) и на Филмовата академия (2012), награда за драматургия от фестивала "Златен ритон" (2012) и др. През 2019 г. е удостоен с почетен знак "Печат на цар Симеон Велики" – златен.