What do you think?
Rate this book
Градът на кучетата
"Градът на кучетата" е първият роман от поредицата "HOLY FOOL". Една и съща жена загива в Калифорния и в София. Разследването на нейния живот води американеца Гордън Шел от кабинетите на министри до калта на крайградските гета.
384 pages, Paperback
First published January 1, 2010
About the author
Георги Илиев
12 books2 followersГеорги Илиев (1973) е завършил „Журналистика и масови комуникации“ в Американския университет в България и магистратура по драматургия в Университета на Калифорния, Лос Анджелис (UCLA).
В Лос Анджелис е поставил три свои пиеси, работил е за Академичните награди (Оскарите) и е издал критическата антология „Класически монолози от Есхил до Бърнард Шоу“ съвместно с Леон Кац, заслужил професор на Йейл.
Първият му роман – „Животът и смъртта на г-н Илиев“, ИК "Жанет 45" – получи специална награда в Националния конкурс за дебют „Южна пролет“.
В Лос Анджелис е поставил три свои пиеси, работил е за Академичните награди (Оскарите) и е издал критическата антология „Класически монолози от Есхил до Бърнард Шоу“ съвместно с Леон Кац, заслужил професор на Йейл.
Първият му роман – „Животът и смъртта на г-н Илиев“, ИК "Жанет 45" – получи специална награда в Националния конкурс за дебют „Южна пролет“.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
November 13, 2024
Прочетох някъде да се спряга заедно с "Разруха" като добра книга за прехода и я предпочетох, понеже наскоро бях приключила с "Чудовището" на Зарев и не ми се четеше повече от него, а се каза и че тази била по-брутална - обещание, на което никога не мога да устоя. Още от първата сцена с циганчето, което намира труп на бунището, знаех, че ще бъде спазено, и наистина, мрачната атмосфера така се сгъстява, че в един момент само да стане дума за само момиче на улицата и, о, не, въображението ти тръгва да чертае най-ужасни сценарии.
И с пълно право, защото особено за една жена всяко пространство може да крие риск - от бащиният й дом, през работното й място и дискотеката, та даже до алма-матер, а какво остава за враждебните улици на един град, в който всичко живо, от каналния плъх до министър-председателя, следва законите на джунглата. Хареса ми и че образите на самите жени не са захаросани - връстничките са им съднички, конкуренция или в най-добрия случай - компания по банкетите, по-възрастните им сводничат, а самите те от малки мечтаят да бъдат пожелани от някой мъж и са готови буквално на всичко, за да го постигнат. Всичко това, разбира се, не ги прави по-малко жертви, напротив, показва до каква огромна, непоправима дълбочина стига проблемът.
По същия начин е разгледана и другата голяма тема в романа, "циганският въпрос": без илюзии и оттам - с истинско състрадание. Защото ако трябва да разкрасяваме жертвите, за да им съчувстваме, вече не съчувстваме на тях. Интересно е да се отбележи, че преди 15 години, когато излиза романът, упражняването на дискриминация явно не се е свързвало само с нацитата от гетото като сега, ами с повече слоеве - лекари, журналисти, даже със собствените им представители "с костюм". Като че ли го е имало разбирането, че в основата й не стои етническа, а социална нетърпимост от елит към всички надолу по веригата.
Преливането между старата власт, новата власт и престъпния свят е третата тема на романа и се развива по познатия сценарий - старите номенклатурчици се оттеглят и като едни аристократи предават щафетата на буквалните си наследници, които на свой ред стават господари както във ведомствата, така и на улицата.
Текстът също не е лош, даже в някои отношения - четивност, прилични диалози, само две скапани сравнения за всичките почти 400 страници - превъзхожда някои уж образци на високата ни литература.
Какъв ми е проблемът тогава? Ами много е трудно да вплетеш всички тези аспекти в едно цяло и тук не се е получило. Много от тях остават странични за историята, а все пак интегрираните са разработени по нелеп начин, героите са неправдоподобни, изводът - заблуда, която може да се окаже и опасна. В крайна сметка се е получил един не много вълнуващ политически трилър с елементи на розов роман. Идеалистичен агент от ФБР, дошъл в София по работа, се влюбва в родна циганка и решава да я спаси. Той, още повече с неговата професия, все едно не идва от Ел Ей, ами от писана саксия и в България за първи път се сблъсква с мизерията на личните и обществените отношения. Дори след като разбира какво е преживяла възлюбената му, продължава да смята, че мракът е ВЪВ НЕЯ, и да вярва в победата на "прогреса, доброто и любовта". Тя пък въплъщава маркираните проблеми само повърхностно, за да може същевременно да послужи като символ за емпауърмънт и разбира се, да осигури интересния от гледна точка на романа образ на фаталната жена. Компанията, в която попада, е готова да я изхвърли от движеща се кола заради една реплика на въпреки, разбираш ли, но тя е толкова яка, че някак си успява да рулира в тая среда. Уж и илюзии не са й останали, но пак мечтае да се омъжи или поне да използва брака си като трамплин към Страната на неограничените възможности, където вече всичко ще е наред. За оправдание на автора и за мое успокоение, че не съм си изгубила времето, си измислям алтернативно обяснение. Може пък тази наивност да е мистификация; още един пласт от предупреждението: момичета, не се залъгвайте! Не си мислете, че заради екзотичната ви красота тукашните бруталяги ще станат романтици или че някъде другаде кучетата са питомни! В крайна сметка, героят изобщо се задвижва в пространството след убийство във "великата" Америка! (Или то не е част от нея, щото се случва между "непригодни имигранти", хе-хе...) Но като гледам, че авторът е американски възпитаник и е живял, а може би и още живее в Щатите, и преброя всички пъти, в които на страниците на книгата твърди как там е коренно различно, може би наистина вярва, че вземеш ли гражданство, следва само светлина.
И с пълно право, защото особено за една жена всяко пространство може да крие риск - от бащиният й дом, през работното й място и дискотеката, та даже до алма-матер, а какво остава за враждебните улици на един град, в който всичко живо, от каналния плъх до министър-председателя, следва законите на джунглата. Хареса ми и че образите на самите жени не са захаросани - връстничките са им съднички, конкуренция или в най-добрия случай - компания по банкетите, по-възрастните им сводничат, а самите те от малки мечтаят да бъдат пожелани от някой мъж и са готови буквално на всичко, за да го постигнат. Всичко това, разбира се, не ги прави по-малко жертви, напротив, показва до каква огромна, непоправима дълбочина стига проблемът.
По същия начин е разгледана и другата голяма тема в романа, "циганският въпрос": без илюзии и оттам - с истинско състрадание. Защото ако трябва да разкрасяваме жертвите, за да им съчувстваме, вече не съчувстваме на тях. Интересно е да се отбележи, че преди 15 години, когато излиза романът, упражняването на дискриминация явно не се е свързвало само с нацитата от гетото като сега, ами с повече слоеве - лекари, журналисти, даже със собствените им представители "с костюм". Като че ли го е имало разбирането, че в основата й не стои етническа, а социална нетърпимост от елит към всички надолу по веригата.
Преливането между старата власт, новата власт и престъпния свят е третата тема на романа и се развива по познатия сценарий - старите номенклатурчици се оттеглят и като едни аристократи предават щафетата на буквалните си наследници, които на свой ред стават господари както във ведомствата, така и на улицата.
Текстът също не е лош, даже в някои отношения - четивност, прилични диалози, само две скапани сравнения за всичките почти 400 страници - превъзхожда някои уж образци на високата ни литература.
Какъв ми е проблемът тогава? Ами много е трудно да вплетеш всички тези аспекти в едно цяло и тук не се е получило. Много от тях остават странични за историята, а все пак интегрираните са разработени по нелеп начин, героите са неправдоподобни, изводът - заблуда, която може да се окаже и опасна. В крайна сметка се е получил един не много вълнуващ политически трилър с елементи на розов роман. Идеалистичен агент от ФБР, дошъл в София по работа, се влюбва в родна циганка и решава да я спаси. Той, още повече с неговата професия, все едно не идва от Ел Ей, ами от писана саксия и в България за първи път се сблъсква с мизерията на личните и обществените отношения. Дори след като разбира какво е преживяла възлюбената му, продължава да смята, че мракът е ВЪВ НЕЯ, и да вярва в победата на "прогреса, доброто и любовта". Тя пък въплъщава маркираните проблеми само повърхностно, за да може същевременно да послужи като символ за емпауърмънт и разбира се, да осигури интересния от гледна точка на романа образ на фаталната жена. Компанията, в която попада, е готова да я изхвърли от движеща се кола заради една реплика на въпреки, разбираш ли, но тя е толкова яка, че някак си успява да рулира в тая среда. Уж и илюзии не са й останали, но пак мечтае да се омъжи или поне да използва брака си като трамплин към Страната на неограничените възможности, където вече всичко ще е наред. За оправдание на автора и за мое успокоение, че не съм си изгубила времето, си измислям алтернативно обяснение. Може пък тази наивност да е мистификация; още един пласт от предупреждението: момичета, не се залъгвайте! Не си мислете, че заради екзотичната ви красота тукашните бруталяги ще станат романтици или че някъде другаде кучетата са питомни! В крайна сметка, героят изобщо се задвижва в пространството след убийство във "великата" Америка! (Или то не е част от нея, щото се случва между "непригодни имигранти", хе-хе...) Но като гледам, че авторът е американски възпитаник и е живял, а може би и още живее в Щатите, и преброя всички пъти, в които на страниците на книгата твърди как там е коренно различно, може би наистина вярва, че вземеш ли гражданство, следва само светлина.
Displaying 1 of 1 review