Не ме разсмивай

by Богомил Райнов, Bogomil Rainov

288 pages, Paperback

First published January 1, 1983

About the author

Богомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика, функционер на БКП.
Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век, и брат на скулптора Боян Райнов.
От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.
Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“. Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“. Радой Ралин му лепва прословутото „Погодил Номерайнов“. След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин.
Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.

Reviews

[Джорджия · Rating 5 out of 5]

Това ми е първият досег до Богомил Райнов и за мен това си беше чисто удоволствие. Чудя се дали и другите му книги са такива, но тук демонстрира страхотно чувство за хумор. Да, в книгата си има моменти, в които да се посмееш, но някак ти се поднасят и доста сериозни чисто човешки взаимоотношения и човешки характери. Много шарен свят е описан и връща в едни времена, за които вече само по книгите пише, но това е свят, до който много от нас са имали досег. Друго си е основната храна да е прекрасно ухаеща картофена яхния, "кока - кола" - та да е лукс и по улиците ти да си с един от малкото движещи се автомобили, та бил той и "Москвич".

Книгата е много позитивна...

[Лиляна · Rating 3 out of 5]

Първа среща с този автор.
Интересно и увлекателно пише, но само толкова.
Стори ми се някак пръснат. Ту започне една история, после се прехвърля на друга,
после пак се връща и някак няма завършеност, а само умни и приятни приказки.

[Dan Kamenov · Rating 5 out of 5]

Откровена до болка проза. Правилният начин да се пише за екзистенциална криза.

[Irena · Rating 4 out of 5]

Бях пропуснала този роман на Богомил Райнов, когато ми беше любимец.
След повече от 30 години ми прави впечатление колко силно обвързан е с времето, което описва. Затова тогава се радваше на забележителна популярност, а сега вече рядко го четат. Времето е различно.

[Stanislav Petkov · Rating 5 out of 5]

Чудесна книга!

Купих я случайно от едно малко магазинче на бул. Алеко Богориди в Бургас за 5 лева и нямах никакви очаквания. Но уви - много интелигентен хумор, както и интересен поглед към взаимоотношенията между мъжете и жените.

Прочетете я, ако се колебаете!

[Alla Dumnych · Rating 5 out of 5]

Солодкий біль моїх снів (с).