What do you think?
Rate this book
Афганистан: хора и съдби
„Салари работи в традицията на Робърт Капа и Себастиао Салгадо. Заснети от непосредствена близост, неговите образи разкриват съвършено владеене на черно-бялата фотографска форма.
В изпълненото му с човечност повествование, красиво и тъжно едновременно, нюансите на сивото ни разказват непознати, но нужни истории.“
Рауи Хадж
Носител на литературната награда IMPAC
за романа „Играта на Де Ниро“
"В свят, в който списанията се надпреварват за все по-запомнящи се единични образи, които да украсят кориците им, съществува риск работата на документалисти като Бабак Салари да остане незабелязана. За разлика от тези образи за бърза употреба, фотографията на Салари изисква да забавим темпото и да вкусим момента, и както при всяка добре разказана история, най-добрият начин да направим това е да се вгледаме в разказа и да се оставим той да ни въздейства.
Фотографиите на Бабак Салари разказват сложната и многогласна история на един народ без да крещят, със състрадание и уважение. На места тази история е и автобиографична – в срещите си Салари преживява отново моменти от собствения си живот на политически изгнаник.
Страниците на този албум са изпълнени със сребристи тонове и дълбоки сенки, оживени са от ритъма на повтарящи се форми и лица, от дълбочината на преживяното в очите на деца и възрастни. Салари улавя всичко това без излишен драматизъм, с измамна лекота, заради която се връщаме към образите му отново и отново, за да ги оценим напълно.
Ръцете играят важна роля в тези фотографии. Салари се вглежда в тях многократно: в портретите, в жестове на хората, по краищата на кадрите. Изразителността им допълва лицата и сюжетите. Бабак Салари държи да се вгледаме отвъд изразните средства – в самия живот, в хората. Прави ни свидетели на реалния живот на афганистанците. Кани ни да чуем историите им
и да се свържем с тях; да избягаме от клишетата на репортажните снимки. Тези фотографии са лични и интимни; те са отворени към публиката. В тях са отразени достойнството и силата на афганистанския народ, който живее, работи, учи и расте в потресаващи битови и политически условия. Това са фотографии на съпричастието."
Дейвид Хопкинс
Катедра по фотография
Доусън Колидж, Монреал
В изпълненото му с човечност повествование, красиво и тъжно едновременно, нюансите на сивото ни разказват непознати, но нужни истории.“
Рауи Хадж
Носител на литературната награда IMPAC
за романа „Играта на Де Ниро“
"В свят, в който списанията се надпреварват за все по-запомнящи се единични образи, които да украсят кориците им, съществува риск работата на документалисти като Бабак Салари да остане незабелязана. За разлика от тези образи за бърза употреба, фотографията на Салари изисква да забавим темпото и да вкусим момента, и както при всяка добре разказана история, най-добрият начин да направим това е да се вгледаме в разказа и да се оставим той да ни въздейства.
Фотографиите на Бабак Салари разказват сложната и многогласна история на един народ без да крещят, със състрадание и уважение. На места тази история е и автобиографична – в срещите си Салари преживява отново моменти от собствения си живот на политически изгнаник.
Страниците на този албум са изпълнени със сребристи тонове и дълбоки сенки, оживени са от ритъма на повтарящи се форми и лица, от дълбочината на преживяното в очите на деца и възрастни. Салари улавя всичко това без излишен драматизъм, с измамна лекота, заради която се връщаме към образите му отново и отново, за да ги оценим напълно.
Ръцете играят важна роля в тези фотографии. Салари се вглежда в тях многократно: в портретите, в жестове на хората, по краищата на кадрите. Изразителността им допълва лицата и сюжетите. Бабак Салари държи да се вгледаме отвъд изразните средства – в самия живот, в хората. Прави ни свидетели на реалния живот на афганистанците. Кани ни да чуем историите им
и да се свържем с тях; да избягаме от клишетата на репортажните снимки. Тези фотографии са лични и интимни; те са отворени към публиката. В тях са отразени достойнството и силата на афганистанския народ, който живее, работи, учи и расте в потресаващи битови и политически условия. Това са фотографии на съпричастието."
Дейвид Хопкинс
Катедра по фотография
Доусън Колидж, Монреал
174 pages, Hardcover
First published March 1, 2009
4 people want to read
About the author
Babak Salari
5 booksBabak Salari is a documentary photographer and cultural activist. Originally from Iran, he has been living in exile in Canada for the past almost 30 years. He has created several bodies of work exploring the double consciousness of otherness, marginality and diasporic identity. His work is sensitive and probing. Because of his own experience as an outsider, he strongly identifies with his subjects. Their trust and acceptance allows him access to parts of their lives normally hidden to outsiders.
His work ranges from social tableaux to portraits of individuals and has taken him to Afghanistan, Pakistan, Jordan, Iraq, Kurdistan, Palestine, Israel, Mexico and Cuba. He has worked with Medicines du Monde using photography as a tool to bear witness to the aftermath of the war in Afghanistan and the occupation of Iraq and its daily effects in people's lives particularly the environment, children and women.
Babak's many diverse photo documentary projects include: portraits of Iranian exiles living in Canada, a series on the power of women and gay men in a matriarchal community in Mexico and a project on the lived experience of women wearing the hijab (Islamic practice of veiling).
His photo documentary of the public practice of queer eroticism in Cuba was described by Tom Waugh, curator, critic and Chairman of the Mel Hoppenheim School of Cinema at Concordia University as an "unprecedented glimpse of a marginal sexual community in a society about which we probably have many misconceptions-in all its dignity, tenderness, humour, style and diversity as well as the more mundane texture of its everyday life."
Educated at Concordia University and Dawson Institute of Photography, Babak has been acclaimed for his high degree of technical and artistic accomplishment. He has worked as an instructor of black and white and documentary photography at Dawson College and his work has been published in magazines and journals, privately collected and exhibited in Canada, USA, Europe and Mexico.
His work ranges from social tableaux to portraits of individuals and has taken him to Afghanistan, Pakistan, Jordan, Iraq, Kurdistan, Palestine, Israel, Mexico and Cuba. He has worked with Medicines du Monde using photography as a tool to bear witness to the aftermath of the war in Afghanistan and the occupation of Iraq and its daily effects in people's lives particularly the environment, children and women.
Babak's many diverse photo documentary projects include: portraits of Iranian exiles living in Canada, a series on the power of women and gay men in a matriarchal community in Mexico and a project on the lived experience of women wearing the hijab (Islamic practice of veiling).
His photo documentary of the public practice of queer eroticism in Cuba was described by Tom Waugh, curator, critic and Chairman of the Mel Hoppenheim School of Cinema at Concordia University as an "unprecedented glimpse of a marginal sexual community in a society about which we probably have many misconceptions-in all its dignity, tenderness, humour, style and diversity as well as the more mundane texture of its everyday life."
Educated at Concordia University and Dawson Institute of Photography, Babak has been acclaimed for his high degree of technical and artistic accomplishment. He has worked as an instructor of black and white and documentary photography at Dawson College and his work has been published in magazines and journals, privately collected and exhibited in Canada, USA, Europe and Mexico.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
No one has reviewed this book yet.