Кефер, цветовете на малката Ида

by Милена Фучеджиева

“КЕФЕР, или….. на малката Ида” е провокация за закърнялата фантазия на съвременния човек, отдалечил се в своята сериозност и делничност от онова магическо и свободно от ограничения време, наречено детство, изпълнено с приказки и приказни герои, подвластно единствено на развихреното въображение. Ала книгата не е носталгия по детството, тя използва впечатляващо механизмите на приказното, умело ги омесва и изгражда посредством тях един модерен разказ за днешния човек, за неговите изконни потребности и липси – една фентъзи-книга, която си струва да бъде прочетена поне поради своята различност в контекста на жанра.

Genres: Bulgarian Literature

173 pages, Paperback

First published January 1, 2006

About the author

Милена Фучеджиева е завършила кинорежисура във ВИТИЗ/НАТФИЗ. В България е режисьор на два късометражни документални филма - „Местни новини“ (1989) и „Без жал“ (1990). „Без жал“ участва във фестивала за документално кино във Клермон Феран, Франция. От 1990 г. живее в Америка, от 1993 е в Лос Анжелис. Има публикувани разкази и есета в „Капитал“, „Дневник“, „Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Едно“, „P.S.“. През 2001 г. в България излиза книгата й с есета „Белият негър“, която спечелва наградата на „АКБ Форес“ на литературния конкурс „Южна Пролет“ (2001). Пиесата й „Дзен-порно“ (2002) е поставена в Сатиричния театър и има четене в театър „ЛаМама“ в Ню Йорк. Текстът за театър „Криза“ (2003) е поставен от авторката в „Електрик лодж“ във Венис, Лос Анжелис през 2004. В България се играе на сцената на Русенския драматичен театър. Постановките на „Дзен-порно“ и „Криза“ взимат наградите за най-добра женска роля на Друмевите театрални празници, Шумен 2002, и най-добър млад актьор на същия фестивал през 2004. „Криза“ е издадена в театралното списание „Хомо луденс“ (2004). Милена Фучеджиева работи като мениджър на магазин за бижута в Бевърли Хилс.

Биография в LiterNet

Reviews

[Yoana · Rating 2 out of 5]

Скучна модерна приказка с твърде много самодоволен цинизъм и твърде малко смислово съдържание. Прилича на сбирка упражнения по писане и създава впечатление, че и самата авторка се е отегчавала, докато я пише. Писана е 2005-6 и вече звучи много остаряло (и в изобилието от насилени препратки, и в посланията), което също е красноречиво. И за капак е пълна с грешки, включително несъответствия в повествованието. Давам 2 звезди само защото съм чела и по-лоши книги.

[Петър Стойков · Rating 3 out of 5]

Сблъсъкът ми с новата българска литература продължава - и тоя път не е неприятен. Приказката на Милена Фучеджиева не е лоша, ако и малко разпиляна и прекалено метафорична за моя вкус.

Изказът й кефи. Ако в книгата имаше по-малко отвлечени приказни метафори и повече разказ и история, щеше още повече да ми хареса.

[Sve · Rating 3 out of 5]

Предвид не особено ласкавото ми мнение за българските автори съм приятно изненадана.