Паноптикум от пандемониум. Шантави истории

by А.В. Торът

Паноптикум от пандемониум
Много хора са ма питали, питат ма и сигурно ша продължават да ма питат ,,На какво мяза Деветия кръг на Ада? ” .
И понеже ми писна да отговарям на секиго поотделно, ша кажа еднъж завинаги : еми на Джендем мяза, на какво друго !?
Можете да познаете, че сте в Ада, по това че ви измъчват и насекъде има демони, ха-ха. Но дори в Девети Кръг не сме виждали гяволи като тия, а ние сме вижда ли секакви, глейте си работата .
Работата , като стана дума , е там, че ний в Деветото търкалце можем да си избираме и вънкашността, и сичко - само задачата ни я избира Шефа, а с него Шега не Бива .
Некои от нас са нахитрели и са маскират като упътвания за електроуреди, системни администратори или анални свещички, ама ний, демоните демек, сме си консервативни и у повечето случаи можете да ни различите от пръв поглед … ако имате куража да ни гледате, мхахаха .
Тия обаче, дето ги доведоха, щото се държали като рокзвезди и потрошили Хотела, от койото тая сутрин са повреди Основния Паропровод, не приличаха ни на обичайната рогата разновидност, ни на органайзери, и изобщо не можааме да схванем като как са ги озаптисали, бахмааму !?
Първо … оппа, чекайте че ми падна нокътя. Начи, едно на ръка, тие копелета бяха три пъти по-едри и от Химериел Пръдня Из Гащи, а той е адски големо копеле, нема да се съмнявате като ви говоря , че иначе …
Аз забравих да са представим, ша извинявате. Мел Правопика , демон от Първи Ранг в Деветия Кръг на Ада , първокласен кучи син. Майка ми беше Семиазе Проклетата Кучка, знам какво приказвам, въпреки че не познавам добре баща си. То пък него кой ли го познава, нали все е в сянка .
Кво сеа искате да ми кажете, бил съм са отклонявал от темата?? И да са отклонявам, темата си е моя, ш’се отклонявам колкот си искам! Аама ха!
Домъкнаха ги начи тея четирмата малко на кълбета – влачат ги, носат ги една тумба от Втори Кръг, а они пищът и квичът кат любимите ни подопечни грешници, кога ги обработваме с любимите си тризъби вили и другия по списък наличен издевателствен инструментариум .

128 pages, Paperback

First published January 1, 2009

Reviews

[Стефан Стефанов · Rating 3 out of 5]

Добро начало на нещо по-голямо, с много хумор и интересни персонажи. Основната случка, около която се въртяха гледните точки, обаче ми остана неясна - и какво, и защо се е случило и ми остави усещането за нещо, което е трябвало да го има в книгата, а го няма.

[Александър Цонков · Rating 5 out of 5]

Подзаглавието е “Шантави истории”, което отговаря изцяло на съдържанието на тази книга. Ако сте заклет християнин, който ревностно спазва религиозните догми, то тази книга не е за Вас. Но ако не взимате насериозно “светото писание” и все пак ви допадат заигравките с библейски сюжети и имате чувство за хумор, то тази книга е точно за Вас.

Когато започнах да чета “Паноптикум от пандемониум”, любопитството ми бе предизвикано още с първото изречение от първата шантава история, което гласи “Аз съм дракон”. И се почва филмът. С няколко думи, разказва се за няколко истории, в които са замесени най-вече чудати демони, чието действие се развива предимно в някой от деветте кръга на Ада (май повечето са от Деветия), като същите тези истории по-нататък са преразказани от друг герой и друга гледна точка. Всяка от историите има пряка или косвена връзка чрез героите и действията. Получило се е доста любопитен микс. Хуморът присъства почти във всяко едно изречение – било то диалог, случка или описание. Доста богато и подробно са описани всевъзможни (уж) странични подробности, които само ме караха да се усмихвам допълнително. А на немалко места съм се кискал като идиот. А.В.Торът борави със солидно количество (само)ирония, сарказъм и въображение, които комбинира по интересен начин. И преди някой да определи хумора като инфантилен (всеки има право на вкус), нека се има предвид, че А.В.Торът притежава завидно количество исторически познания, което си проличава от написаното (а и знам това, защото го познавам), което от своя страна е една голяма и стабилна основа за развиването на такива шантави истории. Без подобна историческа компетенция, историите не биха съществували в този си шантав и забавен вид.

Останалата част от ревюто + някои забавни снимки от книгата, тук:
https://lostovswritings.wordpress.com...

[Ангѣлъ · Rating 2 out of 5]

Започва обещаващо и има свежи моменти. Книгата представлява една случка в Ада, разказана от няколко различни героя и след третата история вече става скучно. Някои от разказите са ирелевантни към общото действие и развръзката, каквато всъщност липсва и е заменена от един финал, който на мен ми дойде от нищото и като кръпка.

[Симеон Трифонов]

Не ме грабна, не е моята книга, но желая на автора бъдещи творчески успехи и удовлетворение, защото никой не е критерий за нищо, освен сам за себе си.