What do you think?
Rate this book
Къща отвъд света
Тончо Жечев: Отдавна не бях чел ръкопис на български писател с такъв жив, изразителен, естествен слог... За мен тази книга е културно събитие!
Георги Величков: Тя просто трябва да се прочете, за да "проникне" до свидните кътчета на душата. "Къща отвъд света" е архибългарска.
Федя Филкова: Рядко един толкова вдълбочен и остър ум умее да бъде и толкова толерантен към несъвършенствата на живота и човешките слабости. С много любов, с великолепно чувство за хумор и с ярък български език писателят е успял да създаде произведение, което, сигурна съм, българските читатели ще обикнат.
Георги Величков: Тя просто трябва да се прочете, за да "проникне" до свидните кътчета на душата. "Къща отвъд света" е архибългарска.
Федя Филкова: Рядко един толкова вдълбочен и остър ум умее да бъде и толкова толерантен към несъвършенствата на живота и човешките слабости. С много любов, с великолепно чувство за хумор и с ярък български език писателят е успял да създаде произведение, което, сигурна съм, българските читатели ще обикнат.
240 pages, Hardcover
First published January 1, 1996
8 people are currently reading
115 people want to read
About the author
Георги Данаилов
18 books21 followersГеорги Христов Данаилов e роден на 08.01.1936 г. в София. Завършва гимназия в Плевен (1953), химия и физика в Софийския университет (1958) Учител по химия и зав. заводска лаборатория в Свищов. През 1963-76 е асистент в Катедрата по органична и обща химия вьв ВХТИ - София. От 1976 е драматург в театър "Сълза и смях".
С литература се занимава от студентските си години. За пръв път печата през 1960 във вестниците "Народна младеж" и "Вечерни новини". Постоянен сьтрудник на списанията "Наука и техника" и "Космос", на вестниците "Орбита" и "Поглед" като научен паблюдател и автор на научнопопулярни статии. Автор е на научни трудове по проблеми на химията, публикувани в България и в чужбина. Премиерата на първата му пиеса е през 1975. Драматург, белетрист и киносценарист, Данаилов е един от най-плодовитите и популярни български творци. Пиесите и сценариите на съвременна тема се отнасят към т. нар. драматургия на ежедневието. Твърде често повод за написването на творбата е действителен случай, чрез който авторът прави значими социални обобщения. Развитието на действието обикновено изследва психологическите и социални мотиви на поведението на персонажите, които излизат извьн рамките на общоприетия охранителен морал. Тезй своеобразни "аутсайдери" не са герои в класическия смисъл на понятието - тяхната изключителност е преди всичко във верността кьм собствениге им нравствени принципи. Но патетично-героичната поза им е чужда, те защитават своята истина, воювайки с оръжието на интелекта, хапливата реплика, иронията, чувството за хумор. Успехьт иа пиесите на Данаилов се определя от умението му да строи лек, жив, жизненодостоверен, остроумен диалог и динамичен сюжет, да съчетава реалистичните и комедийно-сатирични елементи в изграждането на образите. Интересът на Георги Данаилов към личностните мотивации за действие остава неизменен и в историческите пиеси, изградени върху документална основа. Пиесата "Господин Балкански" и книгата "До Чикаго и назад - сто години по-късно" го разкриват като проницателен изследовател на устойчиви черти на националната психология, съчетаващ острата критичност на наблюдателя с авторската самоирония. Данаилов създава сценарии за филмите "Деца играят вън", "При ник
С литература се занимава от студентските си години. За пръв път печата през 1960 във вестниците "Народна младеж" и "Вечерни новини". Постоянен сьтрудник на списанията "Наука и техника" и "Космос", на вестниците "Орбита" и "Поглед" като научен паблюдател и автор на научнопопулярни статии. Автор е на научни трудове по проблеми на химията, публикувани в България и в чужбина. Премиерата на първата му пиеса е през 1975. Драматург, белетрист и киносценарист, Данаилов е един от най-плодовитите и популярни български творци. Пиесите и сценариите на съвременна тема се отнасят към т. нар. драматургия на ежедневието. Твърде често повод за написването на творбата е действителен случай, чрез който авторът прави значими социални обобщения. Развитието на действието обикновено изследва психологическите и социални мотиви на поведението на персонажите, които излизат извьн рамките на общоприетия охранителен морал. Тезй своеобразни "аутсайдери" не са герои в класическия смисъл на понятието - тяхната изключителност е преди всичко във верността кьм собствениге им нравствени принципи. Но патетично-героичната поза им е чужда, те защитават своята истина, воювайки с оръжието на интелекта, хапливата реплика, иронията, чувството за хумор. Успехьт иа пиесите на Данаилов се определя от умението му да строи лек, жив, жизненодостоверен, остроумен диалог и динамичен сюжет, да съчетава реалистичните и комедийно-сатирични елементи в изграждането на образите. Интересът на Георги Данаилов към личностните мотивации за действие остава неизменен и в историческите пиеси, изградени върху документална основа. Пиесата "Господин Балкански" и книгата "До Чикаго и назад - сто години по-късно" го разкриват като проницателен изследовател на устойчиви черти на националната психология, съчетаващ острата критичност на наблюдателя с авторската самоирония. Данаилов създава сценарии за филмите "Деца играят вън", "При ник
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
September 9, 2015
Още една настолна книга, която ще заеме мястото си на "специалния" рафт, наречен нощно шкафче.
Хм, защо ли случайно, всъщност нищо случайно не е случайно, посегнах съвсем категорично към точно тази книга след прочита на "Куфарът на брат ми" Явно съм се почувствала като емигрант в собствената си Родина и съм имала нужда да презаредя батериите точно с нещо толкова топло и уютно като "Къща отвъд света" В същото време, четейки редовете, върху ми се изсипаха спомени, спомени...., детски спомени...и тук препратка отново към Куфара и думите на Георги Господинов - "В крайна сметка , всички сме емигранти от единствената истинска родина, която сме имали - тази на детството." Аз и сестра ми градски чеда, дойде лято, всичките ни другарчета хукват по селата, ние в градските градинки с някои други заблудени като нас. Родителите ни планираха почивките море и планина. Планината винаги имаше една дестинация - Пирин и едно село там, Кремен. От него произлиза рода на дядо ми. Та минавахме от там, баща ми да навести къщата, да види някой и друг роднина и както казваха с майка ми, да се потопят сред Човеците. Ние малки, хич не ни харесваше тази ваканция. Но спомените ми от това село са толкова ярки, че не бих ги забравила цял живот. Едва по късно, улягайки в някаква възраст проумях тази съкровищница. Хората, усмихнати, поздравяващи и по 4-5 пъти на ден, търсейки раздумка, уханието на хляб, селски вкусен хляб на кръгли самуни, къщите накацали, кръчмата, животните които се прибираха сами по оборите, градинките с цветя....една цялостна атмосфера, която ме връхлетя като четях книгата. Колкото топла и уютна, толкова и носталгична...а за последните два разказа си трябваха солидно количество носни кърпички...
Препоръчва тази книга горещо!
...огнището е било телевизорът на древния човек.
Алкохолът и пивницата имат много малко общо. Алкохолът е вещество, а пивницата е духовно явление.
За легендата трябват куршуми, а за истината - че кому е потребна истината...
Всъщност словесното общуване между хората загуби нещо извънредно ценно, разказвачът на истории е на изчезване, сладкодумецът замлъкна. Но какво да се прави , няма го вече народния певец, който да реди балади и сказания, Омир е безработен. Ето това беше преимуществото на селската кръчма, там все още хората разговаряха помежду си.
...когато в стаята гори печка и огънят си шушне, човекът не се чувства самотен.Угасне ли печката, отвориш ли вратичката и видиш само пепел без нито едно тлеещо въгленче, разбираш какво значи пустота и студ.
Хм, защо ли случайно, всъщност нищо случайно не е случайно, посегнах съвсем категорично към точно тази книга след прочита на "Куфарът на брат ми" Явно съм се почувствала като емигрант в собствената си Родина и съм имала нужда да презаредя батериите точно с нещо толкова топло и уютно като "Къща отвъд света" В същото време, четейки редовете, върху ми се изсипаха спомени, спомени...., детски спомени...и тук препратка отново към Куфара и думите на Георги Господинов - "В крайна сметка , всички сме емигранти от единствената истинска родина, която сме имали - тази на детството." Аз и сестра ми градски чеда, дойде лято, всичките ни другарчета хукват по селата, ние в градските градинки с някои други заблудени като нас. Родителите ни планираха почивките море и планина. Планината винаги имаше една дестинация - Пирин и едно село там, Кремен. От него произлиза рода на дядо ми. Та минавахме от там, баща ми да навести къщата, да види някой и друг роднина и както казваха с майка ми, да се потопят сред Човеците. Ние малки, хич не ни харесваше тази ваканция. Но спомените ми от това село са толкова ярки, че не бих ги забравила цял живот. Едва по късно, улягайки в някаква възраст проумях тази съкровищница. Хората, усмихнати, поздравяващи и по 4-5 пъти на ден, търсейки раздумка, уханието на хляб, селски вкусен хляб на кръгли самуни, къщите накацали, кръчмата, животните които се прибираха сами по оборите, градинките с цветя....една цялостна атмосфера, която ме връхлетя като четях книгата. Колкото топла и уютна, толкова и носталгична...а за последните два разказа си трябваха солидно количество носни кърпички...
Препоръчва тази книга горещо!
...огнището е било телевизорът на древния човек.
Алкохолът и пивницата имат много малко общо. Алкохолът е вещество, а пивницата е духовно явление.
За легендата трябват куршуми, а за истината - че кому е потребна истината...
Всъщност словесното общуване между хората загуби нещо извънредно ценно, разказвачът на истории е на изчезване, сладкодумецът замлъкна. Но какво да се прави , няма го вече народния певец, който да реди балади и сказания, Омир е безработен. Ето това беше преимуществото на селската кръчма, там все още хората разговаряха помежду си.
...когато в стаята гори печка и огънят си шушне, човекът не се чувства самотен.Угасне ли печката, отвориш ли вратичката и видиш само пепел без нито едно тлеещо въгленче, разбираш какво значи пустота и студ.
December 29, 2018
И тази вече е на рафта с "Приключени". Но съм сигурен, че още много пъти ще я разлиствам, защото е от книгите, които човек не може да изчерпи.
.
Сравнително кратка, но дълбок извор на интересни истории от село #Ковачевица и безценни размишления за най-различни радости, мъки и чудения, които всеки човек изпитва.
.
Георги Данаилов е съчетал по прекрасен начин съвсем ежедневни, обикновени случки от селото (напомнящи Чудомир) с изключително мъдри прозрения за живота. Споделя неща от миналото, които могат да отворят очите на четящия относно много заблуди за него. Представя поглед към света, който бързо може да разпали желание за промяна на начина, по който живеем (дори цената да е някой и друг отрязан пръст, докато се учим как да майсторим разни неща :) ).
.
В "Къща отвъд света" ще се запознаете с няколко местни чешити от Ковачевица и със заселилите се в селото софиянци, непонасящи лудницата и безсмислието на големия град.
.
Ще разберете защо караниците може да са полезни. Как едни и същи хора могат да са добри в една ситуация и зли в друга. Ще срещнете кучето на чичо Гоши - гигантския санбернар Бари. Ще схванете какъв е смисълът от земеделската работа, дори когато реколтата е съвсем нищожна. И дали е страшна старостта.
.
"Къща отвъд света" на Георги Данаилов е от книгите, които най-смело ще препоръчвам
.
Сравнително кратка, но дълбок извор на интересни истории от село #Ковачевица и безценни размишления за най-различни радости, мъки и чудения, които всеки човек изпитва.
.
Георги Данаилов е съчетал по прекрасен начин съвсем ежедневни, обикновени случки от селото (напомнящи Чудомир) с изключително мъдри прозрения за живота. Споделя неща от миналото, които могат да отворят очите на четящия относно много заблуди за него. Представя поглед към света, който бързо може да разпали желание за промяна на начина, по който живеем (дори цената да е някой и друг отрязан пръст, докато се учим как да майсторим разни неща :) ).
.
В "Къща отвъд света" ще се запознаете с няколко местни чешити от Ковачевица и със заселилите се в селото софиянци, непонасящи лудницата и безсмислието на големия град.
.
Ще разберете защо караниците може да са полезни. Как едни и същи хора могат да са добри в една ситуация и зли в друга. Ще срещнете кучето на чичо Гоши - гигантския санбернар Бари. Ще схванете какъв е смисълът от земеделската работа, дори когато реколтата е съвсем нищожна. И дали е страшна старостта.
.
"Къща отвъд света" на Георги Данаилов е от книгите, които най-смело ще препоръчвам
March 22, 2015
Всеки път, когато попадна на книга, която не ме грабва от началото, се опитвам да се уча да я оставям, за да не се мъча, но всеки път нещо ме кара да продължа - инатлива работа; нищо, че мама казва, че четенето трябва да е удоволствие за ограниченото свободно време.
И този път не съжалявам.
Книгата започна сравително обещаващо - един човек иска да си купи селска къща в Родопите. После се завихрят едни случчици, но не истории. Няма цялостен разказ, има едни хора, които пият кръчмата, бачкат си по дворчетата, надлъгват се един друг и най-вече надлъгват себе си. Не можах да запомня кой кой е, малко от главата за краката. Откровено си ми беше скучно, а и към средата много се издразних, защото беше пълно с правописни и стилистични грешки.
ОБАЧЕ!
Краят кърти отвсякъде!
На последните страници са събрани толкова много яки мисли за живота, смисъла му, за смъртта, страха от нея, контактите с хората, отношенията с тях... Много, много точно казано, Заковава.
И този път не съжалявам.
Книгата започна сравително обещаващо - един човек иска да си купи селска къща в Родопите. После се завихрят едни случчици, но не истории. Няма цялостен разказ, има едни хора, които пият кръчмата, бачкат си по дворчетата, надлъгват се един друг и най-вече надлъгват себе си. Не можах да запомня кой кой е, малко от главата за краката. Откровено си ми беше скучно, а и към средата много се издразних, защото беше пълно с правописни и стилистични грешки.
ОБАЧЕ!
Краят кърти отвсякъде!
На последните страници са събрани толкова много яки мисли за живота, смисъла му, за смъртта, страха от нея, контактите с хората, отношенията с тях... Много, много точно казано, Заковава.
March 11, 2017
Една романтична и тъжна книга за осъществяването на мечтата да си намериш спокойно, забравено от Бога кътче (В Родопа планина, естествено) и да го превърнеш в свой дом, далеч от софийския трилър. Aктуално както и през седемдесетте, така и сега.
January 14, 2021
Изключително топла книга! Многопластова и дълбока.
August 29, 2021
“Всъщност хубаво направихме, че веднъж в живота си бяхме малко луди!”
August 24, 2020
"Знам, че обичам живота и му се прекланям.
Знам, че поражението е неизбежно, че мечтите умират, щом придобият плът, че любовтa cu отива, че делата ни остават недовършени и че друг няма да ги довърши, тъй както ни се е искало. Знам че в природата и в света не съществува справедливост. Всичко това е може би тъжно. Но някъде дълбоко в душата си чувствам, че не е така. Защото "дори тъгата извор е на радост, докле е младост, ах, докле е младост". Значи, цялата хитрост е да си останеш хлапак. Хлапак, даже и когато краката ти не те държат, даже и когато ръцете ти губят силата си, да си любопитен, да си любознателен, да ти се правят щуротии, да фантазираш, да пееш, да плачеш със сълзи и да се смееш до сълзи...
Знам, че за да вършиш добро, няма нужда от бог, няма нужда от живот след смъртта, няма нужда от смисъл на съществуването."
Знам, че поражението е неизбежно, че мечтите умират, щом придобият плът, че любовтa cu отива, че делата ни остават недовършени и че друг няма да ги довърши, тъй както ни се е искало. Знам че в природата и в света не съществува справедливост. Всичко това е може би тъжно. Но някъде дълбоко в душата си чувствам, че не е така. Защото "дори тъгата извор е на радост, докле е младост, ах, докле е младост". Значи, цялата хитрост е да си останеш хлапак. Хлапак, даже и когато краката ти не те държат, даже и когато ръцете ти губят силата си, да си любопитен, да си любознателен, да ти се правят щуротии, да фантазираш, да пееш, да плачеш със сълзи и да се смееш до сълзи...
Знам, че за да вършиш добро, няма нужда от бог, няма нужда от живот след смъртта, няма нужда от смисъл на съществуването."
January 2, 2025
Невероятна автобиографична история която описва как протича живота на автора. Започва от момента в който се взема емоционалното решение да се купи къща в родопското село Ковачевица до момента в който вижда че вече хората в селото са се променили и почти нищо не е останало от първоначалният романтизъм който е оставил ярка след в неговото съзнание. Историята вплита в себе си привичките на местните, добавя исторически препратки за тогавашното време и нрави на хората и накрая завършва с разсъжденията върху живота.
This entire review has been hidden because of spoilers.
May 17, 2020
Това е книга, с която човек може да си напълни душата. Къщата, мястото, хората, че даже и кучето, са описани с много любов, но без излишно романтизиране. На страниците на тази книга е запечатан също и езикът на хората от селото. Беше ми приятно да си спомня за думи като "оти" и "лани", които градският човек чува рядко. Интересно е също да се прочетат и съжденията на автора за смисъла на живота.
November 15, 2023
"Успехьт на пиесите на Данаилов се определя от умението му да строи лек, жив, жизненодостоверен, остроумен диалог и динамичен сюжет, да съчетава реалистичните и комедийно-сатирични елементи в изграждането на образите."
March 26, 2022
Очарован съм! Толкова много научих за любимата ми Ковачевица.
May 31, 2022
Много човешка книга, въпреки и заради неизбежния край на историята. Разказвачът достигна поне до моето сърце.
August 29, 2023
има драма, но пък искрена
October 8, 2024
Чудесна книга, написана с много чувство за хумор, описваща герои и места, за които на човек му домилява.
Displaying 1 - 14 of 14 reviews