Богдан Русев е съвременен български писател. Автор е на романи, разкази и детски приказки. Известен е и като преводач от английски език на автори от световната литература. Известен е още като писател на книги-игри под псевдонима Робърт Блонд. Той е едната половина от тандема „Робърт Блонд и Ейдриън Уейн“.
Като по-млад Богдан Русев (с тогавашен псевдоним Робърт Блонд) ми беше любимият автор на книги-игри. А сред най-любимите ми негови книги-игри бяха "Приказки от 1001 Кули" и "Приказки от Храма на Чудесата", разположени във фентъзи сетинг. Бяха чудесни (и все още са!) - в първата трябваше да основеш собствена кръчма, а във втората собствен цирк. Не е ли готино? Действието и на двете книги се развиваше в приказния град Белегаст, перлата на Севера, едновременно привлекателен и странен, особен... От известно време виждах, че Русев е издал дузина приказки от Белегаст, но незнайно защо си затварях очите. Накрая обаче ми попадна допълненото издание - 12 приказки от Белегаст плюс нови три от света на Лора Фей и реших да я взема.
Историята всъщност проследява приключенията на Лора Фей от Белегаст - дузина истории под формата на разкази/приказки, чиято логическа последователност/навързаност ги прави нещо като роман. Книжката има и илюстрации, нелошо нарисувани. Самите истории обаче не успяха да ме грабнат изцяло както преди, както очаквах. Основно историята на всяка приказка е една и съща - Лора Фей бива викана от Принцесата, на която служи (впоследствие се разбира, че това е майка й) и последната й заръчва да изпълни някаква задача, обикновено свързана с леене на кръв. Лора Фей отива при баща си, чародеят, който живее на пристанището (разделени са с майката, какво да се прави) и той й дава по някой вълшебен пръстен, с който тя успява да се справи.
Чудех се дали вече не съм пораснал за подобни приказки и новите истории за Белегаст да не са ми направили нужното впечатление защото съм остарял и помъдрял. Ами, не съм. Взех двете стари книжки-игри и ги преиграх наново - грабнаха ме пак и си потънал надълбоко в историята, изпитах нужния кеф както преди. Наемането на кръчма, плащането на рекетьори, наемането на музиканти, провеждането на турнира "Снежна Арена", спасяването на света - и това само в първата книга! Във втората - наемането на шатра, привличането на жонгльори, клоуни, огнегълтачи, дресьори, хвърлячи на ножове, трапецисти, особняци, дуелът с вражия цирк, пак спасяване на света... Какво ви трябва повече.
За финал: историите не са лоши, особено някой, който не е чел двете книги-игри даже може и да му харесат. За мен специално "12 Приказки от Белегаст + 3 Нови Приказки от Света на Лора Фей" е добра, но нищо повече. Знам, че авторът може и по-добре и ако реши да напише още нещо от света на Белегаст, каквото и да е, ще го прочета и него.
Приятни приказки, в които има нещо романтично и носталгично, както в повечето неща на Богдан Русев, ама не лигаво романтично и носталгично, а готино романтично и носталгично, каквото и да означава това.