Тайфуни с нежни имена

Емил Боев #6

by Богомил Райнов, Bogomil Rainov

- Тия жени объркаха всичко... - чувам след много време гласа на Ралф. - ...Жената е необуздана в стремежите си и непредсказуема в поведението. - Също като мъжа - произнасям с глас, който аз самият едва долавям. - Съвсем не. У мъжа има система, можеш да я дешифрираш...Това ти дава чувство за сигурност: има система, има за какво да се заловиш. Жената е друго... Вие сам казахте одеве, че Флора ви е връхлетяла като тайфун. И дори не забелязахте какво сте казал. А това е самата истина: жената е стихия,ураган.И съвсем не е случайно, че тайфуните винаги носят женски имена - Клео, Фифи, Флора...Тая Флора!... Тайфуни с нежни имена... Нахлуват и обръщат всичко наопаки...

Genres: Bulgarian Literature, Spy Thriller

447 pages, Paperback

First published January 1, 2006

About the author

Богомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика, функционер на БКП.
Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век, и брат на скулптора Боян Райнов.
От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.
Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“. Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“. Радой Ралин му лепва прословутото „Погодил Номерайнов“. След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин.
Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 2 out of 5]

Социалистическият български Джеймс Бонд от времето на желязната завеса се казваше Емил Боев. Надъхващо беше да се чете нещо за непознати и екзотични места из западна Европа, за амурните и неамурни приключения на родния боец - да не говорим. Патриотизмът от невежия сорт, който и днешните руски евтини екшъни все още поддържат, беше надъхващ. За дете, непознаващо света. За възрастен, живеещ в доста различен свят, сюжетът е нелеп и няма по-голяма стойност от някое филмче за Джеймс Бонд. Делението добри - лоши е точно толкова комиксово. Богомил Райнов би бил един доста успешен комерсиален писател в днешно време, имал е всички заложби.

[Petya · Rating 3 out of 5]

Реших да си допълня изчетените през детските ми години шпионски романи на Богомил Райнов с тази книга, която бях пропуснала тогава. Е, оказа се, че вкусът ми много се е променил оттогава. Бързо се чете, не е нищо особено, т.е. спокойно може и да се пропусне... ;) Екшън има, както и в останалите му книги, но тук идеологията ми дойде една идея в повече... Всички западноевропейски и американски герои бяха представени като обезумели от алчност, докато нашите - едни чисти, чисти, само за идеята, за да бранят Родината и т.н. Твърде лишени от душевност герои, които дори и в сексуалните си авантюри не влагат нищо. Сухарско от където и да се погледне.

[Alexandr Gusev · Rating 3 out of 5]

Обаятельное сочетание шпионского романа с авантюрным. Поиск досье на предателей социалистической Болгарии сплетается с охотой за бриллиантами, высмеивание буржуазных будней неотделимо от их соблазнительного живописания. Мне сложно представить, чтобы в отечественном романе того времени советский разведчик мог с такой лёгкостью вступать в сексуальные связи, руководствуясь то естественным влечением, то желанием заполучить нужную информацию. Очевидно, особенно упоительное чтение для своего времени, для читателя, который и помыслить не мог оказаться в Швейцарии и у которого был Эмиль Боев, чтобы вместо него отправляться на свидания с прекрасными и опасными девушками, коротать вечера в фешенебельных особняках за играми в бридж и просмотром детективных сериалов, скучать за обедами в дорогих ресторанах. Рассуждения от неотделимости от врага, который порождает тебя в той же мере, в который ты порождаешь его- и без существования которого ненужным оказался бы ты сам, -выходят за привычный идеологический дискурс и могли бы принадлежать герою Ле Карре.

[Nikolay Rangelov · Rating 4 out of 5]

Добре направена книга, въпреки взаимките от други познати автори ,като, Реймънд Чандлър, Дашиел Хамет и Йън Флеминг. Специално швейцарските епизоди с вилата ме препращат към една от сериите на "На всеки километър", където героите търсеха изнесено злато от България и закодирано в банка. Не знам кое е създадено по-напред. Сценарият на филма , или книгата ?

[Калоян Захариев · Rating 3 out of 5]

Не съм особено впечатлен. Леко скучен комунистически шпионски трилър, ама от постните. Има две фатални жени, лоши хора, списъка с имена, брилянти и действие, което се точи със скоростта на изтормозена костенурка. О, да, всичко това става в Швейцария, но мястото няма никакво отношение към екшъна. Радвам се, че събрах сили да избутам до края, защото ми пусна след първите 100 страници.

[Nickolai · Rating 5 out of 5]

Книга интересная, хотя местами и затянутая. От предыдущих романов серии отличается своей большей беллетристикой. Иногда даже складывалось ощущение, что читаешь произведение про Джеймса Бонда.