Странно нещо е животът. Също любовта. Странна е смъртта. Кой кого какво убива и защо? Изтикан до ръба на екзистенциалната бездна, Буч предприема отчаяно бягство от обкръжението си, спомените и бездушието на големия град. Той е обсебен от идеята да напише роман, с който да разчисти сметките си с болезнената действителност. Нещата обаче се oбъркват. Миналото продължава да живее в него, а реалността се заплита в нишките на въображението.