След тази книга май съвсем се отказах от Ваня (добре, де, може би окончателно беше, когато чух, че е издала "Стъклен дом").
Поглъщаш за броени часове с постоянен интерес историята на не съвсем средностатистическа самотна майка - модерна жена. Защо ли? А да, тя е "звезда". Тука някак това не върви. Не и в нашето твърде фамилиарно общество, просто такива истории не минават. Не че не се случват и сигурно доста дами намират допирните точки. До един момент. Може би точно до последната глава на романа, където вече си отстрелян с една сачма повече, която този път не минава покрай, а попада право в целта: е, не, това вече, Ванче, е малко в повече.