"Децата на дракона" ви приканва да се потопите в смайващия свят на съвременен Китай. Павел Петков е прекарал там две години като преподавател в местен университет и споделя с читателя своите впечатления. Случките и приключенията, за които става дума в книгата, илюстрират различни особености на китайския живот, всекидневие и култура, храненето в Китай, китайския език, училищата и образованието, начина на мислене, предразсъдъци, етикет, суеверия, отношение към чужденците, пазаруване и пр.
Не са спестени и някои изненадващи наблюдения, които опровергават много от популярните схващания и митове за Китай, съществуващи в българското съзнание.
Авторът ви повежда през примамливите и странни улички на китайския град и ви показва хора, места и ситуации, които създават усещането за един съвсем различен свят.
Чете се на един дъх. Много приятно и увлекателно написано съчетание от пътеводител и дневник за времето, когато Павел Петков е бил преподавател в Китай. От първата до последната страница имах чувството, че седим на една маса и ми разказва, докато пием кафе, а пред очите ми живо и като на филмова лента минават различни места и случки от тази далечна и екзотична държава. Но не от онзи Китай, който познаваме от научно-популярните предавания, филмите и ресторантите на побългарени китайци. Павел Петков е описал това, което няма да прочетем в нито един пътеводител - дребните капани, изненади и забавни моменти, които следват от сблъсъка на две култури, особеностите на бита, навиците, храненето и общуването на китайците, хаосът в уличното движение, на който никой не обръща внимание, образователната им система - физически затормозяваща и произвеждащата на конвейр еднакво и идеологически правилно мислещи мозъци, атракцията, която представлява един чужденец там.
Разказва и за борбата си с езика, който проговаря, въпреки убеждението на местните, че "чужденците не (трябва да) говорят китайски. Проговаря го, за да разбере страната и хората. Тези, които говорят с него на английски, са подготвени и инструктирани какво да казват, за разлика от продавача на палачинки, стареца с велосипедната сергия или готвача в столовата. Другата причина е любопитството за начина на мислене и езиковото съзнание на една пета от населението на света.
Всичко е поднесено с чувство за хумор и необходимата доза недосадни подробности. Дали да очакваме продължение? "За мен беше невъзможно да си тръгна завинаги. Щях да се върна много скоро. Кога и къде - нямах представа, но знаех, че ще се върна".
Авторът очевидно не притежава смразяващ писателски талант, но за сметка на това историите му са интересни. Купих си книгата, за да сравня описаните в нея впечатления от Китай с моите собствени и да придобия още. Целта е постигната и то с удоволствие.
Обикновено, когато някой отиде в Китай, след връщането си не спира да хвали невероятно богатата култура, „духовността“, емоционалното просветление, което е получил там, а и задължително подробно споделя вижданията си колко е гадна „западната култура“ и как трябва да се поучим от „простичкия, но одухотворен живот“ на китайците…