Свят за изпиване

by Ясен Атанасов, Дамян Дамянов (Illustrator)

„Свят за изпиване” е дългоочакваното завръщане на Ясен Атанасов към литературата. Авторът на култовата „Книга” от 1993 г. отново е тук, този път с роман, който не само дава идея защо се е налагало това дълго мълчание, но и ни убеждава, че тъкмо сега и по този начин е моментът то да бъде нарушено. Един човек, напуснал живота си, разказва за него от мистериозен, неотбелязан на картите остров в Средиземно море. Един благороден разбойник му помага да се бори с миналото си, съвсем буквално дошло да го преследва. И два ангела стоят на рамото му – Белият и Черният. „Свят за изпиване” е изключително четивен и увлекателен роман, и в същото време съдържа множество пластове, които дебнат изкушения читател. Това е роман за любовта. За жаждата за живот. За другите времена, които текат в нашето. За една страна, хваната в удушваческата прегръдка на злото, и за един остров, на който древните мистерии избликват в съвремието. И за това, как се пие светът – целият, до последната глътка, до дъното. До края и до новото начало, защото този свят винаги ще умира и ще се ражда.

Genres: Bulgarian Literature

312 pages, Paperback

First published May 1, 2009

Reviews

[Milena Tasheva · Rating 5 out of 5]

Понякога ми е много трудно да пиша за книгите, които са ми харесали. Защото са докоснали нещо в мен, което ми е трудно да облека с думи. Но няма как, за "Свят за изпиване" на Ясен Атанасов не мога да не пиша. Защото е първият роман от много време насам, който не просто харесвам, а в който се влюбвам.

Честно казано, ако беше само анотацията на задната корица, може би никога нямаше да посегна към нея - страшно е глупава, клиширана, "куельовска". С една дума: блях!. С две - неподходяща и незадоволителна. Самата корица обаче е... прекрасна (поздравления за Дамян Дамянов, който в последно време прави изключително красиви корици за издателство Ciela). С колеги обсъждахме, че ако на пазара продължават да се появяват книги на български автори с подобно оформление, нищо чудно българската художествена литература, писана от млади автори, да започне да се продава и без задължителната обиколка на сутрешните телевизионни блокове.

В "Свят за изпиване" има всичко - любов, болка, черен хумор, секс, насилие, нелогични действия, обяснени от емоциите, екшън, романитка, латино елементи, чисти фантасмагории, типично българска гавра с родната действителност.

И едно друго място - от онзи тип "друго", за които ти се иска да пишеш с главна буква. Място, което е свят. Свят, в който искаш да проникнеш, свят който искаш да проникне в теб.

Главните герои са толкова абсурдни в реалния свят, че чак ти се плаче. В същото време осъзнаваш, че в твоя живот има такива хора, точно толкова абсурдни и невъзможни, че наистина започваш да плачеш. Нещата, които им се случват са на ръба на реалността (или поне на онази реалност, която си оставил зад гърба си, когато си разгърнал страниците на "Свят за изпиване").

Не знам, дали съм написала достатъчно, за да те убедя да си купиш книгата. Или поне да я прочетеш.
Но знам, че е първата книга за 2009, на която давам пълна десетка по личната скала на Мила за оценка на книжки. И май единствената българска такава.

Допълвам с последните редове от книгата, които всъщност ме накараха да я прочета:

ще бъда нелегален поет
в товите сънища
...
където и да ги сънуваш
те са вечни.

[Vassilena · Rating 4 out of 5]

Една от по-добрите български книги. Ситуацията е отвъд реалното, но това не пречи на героите да звучат много истински. Още по-голям плюс е стилът на автора - рядко ми се случва да си записвам толкова много добри фрази от една книга...

[Ani Artinyan · Rating 3 out of 5]

Когато в един роман са преплетени мотиви от българската мутренска действителност на 90-те, тайни стари богове на мистични народи, главен герой с екзистенциални проблеми, малко секс за цвят, шепа смърт за аромат, 1-2 любовни истории за вкус, един неназован и още един, неназоваем остров в Средиземно море, човек трудно крие скептичния си поглед. Така гледах в началото, после омекнах, а накрая стигнах до извода, че романът е прекалено кратък и е можело героите да бъдат много по-богато развити. Междувременно, просто четох с удоволствие. Заслужава си времето.