Богдан Русев е съвременен български писател. Автор е на романи, разкази и детски приказки. Известен е и като преводач от английски език на автори от световната литература. Известен е още като писател на книги-игри под псевдонима Робърт Блонд. Той е едната половина от тандема „Робърт Блонд и Ейдриън Уейн“.
Слушах я в Сторител, и давам 3⭐, като едната е за прочита. "Стаята" ми хареса малко повече, тази не за съжаление. Надявам се, че сериала в Сторител на автора, ще компенсира тази.
Предполагам е писана по времето, когато шоуто стартираше в България и това е била главната концепция. На две-три места ми допадна по някое изречение, но като цяло не открих добавена стойност за себе си. Диалозите дори ме дразнеха в повечето случаи. Всеки говори с по две думи като максимум и на всяка реплика е пояснено - Каза той, - Каза тя, - Казах аз ... Иначе се чете бързо, но и невъздействащо.
Приятно криминале, което се поглъща бързо по празниците. Нищо блестящо в историята, която на места беше тъпичка, слаби диалози, но и нещо симпатично, софийско, уютно. Главният герой ми напомни на този от Кротките, макар и не детектив :-)
Мисля, че ако не беше аудио книга, нямаше да я завърша. Не харесвам крими романи, за български да не говорим, но този беше добър. Актьорът, който го чете е страхотен - Петър Мелтев и прави главният герой супер секси и готин (ако четях аз, навярно щях да се откажа). Нелошо написана, само няколко дразнещи изречения имаше и твърде динамичен и засукан за моя вкус финал, но, да, аудио книгите на български са супер яки! Да живее Storytel
Приятна, интересна история с добър прочит. Не бих казала, че ме е държала под напрежение, дори към средата вече беше предвидима, но въпреки това мога да кажа, че ми хареса. Откривам все повече добри български съвременни автори благодарение на Сторител. Определено ще чуя/прочета още от автора.
Не съм впечатлена. Предполагам, че ако бях прочела книгата, когато е излязла преди има-няма 20 години, щях да я харесам повече. Липсваха ми доста неща. Хубавото е, че е кратка.
Така... Ники Вълков е много симпатичен, но не е най-добрият детектив :D Утешителното е, че всъщност във втората книга се справя по-добре.
Първият голям случай на частния детектив Ники Вълков го изпраща зад стените на "Къщата" - най-популярното риалити шоу на българския ефир. В сградата, в която всяка стая е денонощно наблюдавана от камери, някой е пребил жестоко една от участничките. Шоуто обаче трябва да продължи, затова и сценаристите прибягват до услугите на Никифор, вместо до полицията. Преди финалния епизод той трябва да открие кой, защо и как е престъпникът, останал невидим за очите на камерите.
След като изслушах "Стаята" и прочетох анотацията на "Къщата", очаквах с нетърпение да се захвана с тази книга - завръзката звучеше точно като криминален случай, чието разследване с интерес бих следила. Случаят наистина беше такъв, но детективското изпълнение на Ники не беше особено на ниво. От предната книга знам за неговата "супер сила", която му помага в разследванията - да познава правилните хора. Това определено е полезно, но от читателска гледна точка не особено интригуващо. Бях изумена и леко възмутена колко късно в разследването се обърна към миналото на жертвата Николета, струваше ми се, че още нещо можеше да се заключи от посещението в болницата, а финалната развръзка я отдавам повече на желание за екшън, отколкото за безпроблемно решаване на случая. Въпреки това, дори и да звучи странно, беше ми интересно да следя самото развитие, именно защото случаят беше повече мой тип. Все пак имаше интрига в този модерен еквивалент на престъплението в заключена стая - престъпление в заключена и наблюдавана непрестанно къща. А и Ники Вълков продължи да ми е симпатичен - дори и когато не оправда надеждите ми да влезе под прикритие в Къщата . :D Затова и оценката на книгата е почти същата като на втората - беше ми приятно да я слушам, докато си върша работата вкъщи или вървя навън, а и ме топлеше мисълта, че Ники поне малко подобрява стратегията си във втората книга. Ако има и трета - а аз се надявам да е така - съм сигурна, че ще задобрее още.
Преди да започна да пиша за “Къщата” на Богдан Русев противно на навиците ми реших да хвърля един поглед какво са написали за нея колегите. Открих няколко писания - тук, тук и там, а в един популярен сайт има текстове от цели трима души, при това с разнообразни мнения. Но всички усърдно натъртваха на това, че Богдан Русев е някогашният познат на всяко дете Робърт Блонд (макар че аз бях луд фен на Върджил Дриймънд), редактор на “Егоист” (което така и не харесах) и прочие хвалебствия. Тоест замазване на положението защо “Къщата” е толкова отчайващо слаб роман.