Jump to ratings and reviews
Rate this book

Нова притча

Rate this book
Мнозина читатели смятат "Нова Притча" за най-
значимата книга написана в последно време в България. Нейното значение е толкова обхватно, че тя излиза извън рамките на страната ни, извън рамките на нашия живот. Тя е книга на Пътя, която съдържа думите на Учителя.
"Нова Притча" може да се нарече "Гностическо
евангелие", но тя не е привързана към никоя религия, а се отнася за всеки човек, защото притчите, описани в нея, не изискват вяра, а водят до познание. А познанието е това, което е противоположно на вярата. Така че "Нова Притча" може да се нарече "Евангелие на антивярата" или "Антиевангелие". Тази книга съдържа в себе си пътя на самоусъвършенстване на всеки един човек.
"И не ще можеш да бъдеш свещенослужител и да
правиш литургия по това евангелие, нито ще можеш да създадеш религия и да имаш паство."
"Нова Притча" е книга, която съдържа божествената
светлина, така че преди да я прочетеш, изчисти себе си и се приготви за среща със Светлината.
25 people want to read

About the author

Токораз Исто

31 books117 followers
Токораз Исто означава ТОзи, КОйто РАЗказва ИСТОрии.

Facebook.
Wordpress.

Ratings & Reviews

What do you think?
Rate this book

Friends & Following

Create a free account to discover what your friends think of this book!

Community Reviews

5 stars
5 (50%)
4 stars
1 (10%)
3 stars
2 (20%)
2 stars
1 (10%)
1 star
1 (10%)
Displaying 1 of 1 review
Profile Image for Токораз Исто.
Author 31 books117 followers
January 20, 2014
"Той разбра, че най-точно може да се самоопредели като свещ. Същността му е восъчно стълбче. И както восъкът може да омекне, и да се формира само в присъствието на топлина, така Той става пластичен само когато в него протичат буйни страсти или това става под въздействието на интелектуален взрив и напрежение. И трябва да се оформи в колонка, и да се втвърди, за да послужи за фундамент на човека.
Фитилът в него беше мисията му. Тя крепеше целия му живот и на места прозираше под прозрачния парафин. И Той разбра, че за да бъде съвършена свещ, фитилът трябва да е изпънат и да не се гърчи. Изпънат до скъсване. Това пораждаше напрежението вътре в него.
Пламъкът беше животът. Той гризеше същността му и го изяждаше. Понякога същността му се деформираше, под тежестта на живота, не можеше да изпълни мисията си и се стичаше отстрани на свещта, като восъчни висулки.
Мисията бе нещо вътре в него и той не можеше да го махне, но и дори да направеше това, Той знаеше, че няма да бъде щастлив, защото без мисия нямаше да се чувства пълноценен. И Той знаеше, че няма свещ, която да дава пламък и да е без фитил. Не му харесваше, че е свещ и че изгаря, но беше щастлив, че разпръсква светлина."

Откъс „Нова Притча“
Displaying 1 of 1 review