В повестта „Земя" се разказва за Еньо Кунчин, който има непреодолима страст към земята, към богатството. Той се отказва от годежа с Цвета, неговата първа любов и се оженва за богатата и гърбава Станка, само заради наследството й. Става първият чорбаджия в село, гради чифлик. На пътя му се изправя неговият по-стар, смирен брат - Иван, добра душа. Ивановата нива със своя голям кичест дъб пречи Еньовите имоти да бъдат закръглени около чифлика. Еньо иска да я купи - но Иван, колкото и да е добър и да обича брат си, не отстъпя: нивата му е от баща му, не иска да я даде.
Еньо, в момент на пиянско увлечение посяга да убие брата си, който е бездетен, за да получи и неговия имот. Иван по чудо остава жив, макар и безпаметен, глух и ням. За убийството не знае никой...
Певецът на българското село, майстор на късия разказ, Елин Пелин или просто – Димитър Стоянов. Той е забележителен разказвач, способен да пренесе читателя далеч от града, на полето или на село, и да го накара да се потопи, да заживее в друг свят. Най-чудното е, че го прави само с няколко изречения. Той е писател, обвързан със земята, чужд на градския цивилизован свят, борец срещу алчността и приятел на онеправданите.
Прекрасно написана, тъжна история. Може би дори повече от "Гераците". Елин Пелин хваща чертите на българина, които заслужават уважение, но показва и слабостта му, която пречупва всичко и го обезсмисля. От едно време, явно, заради пуста алчност и простотия, посягаме едни на други, включително на най-близките. И се затрива всичко.
Бях забравила красивото писане на нашите автори. В тази повест има всичко - природа, земя, семейство, ценности, любов, поука. Красива и тъжна повест, но много реалистична.
Който ми каже, че иска да чете Елин Пелин, бих му дала тази повест. Когато започва си казваш, че е поредната любовна история и тя наистина върви като такава, но края и развитието на главния герой са толкова добре написани, толкова истински и каращи читателя да настръхне. Алчността е представена като спънка за Еньо във всички аспекти на живота му - любовен, семеен, приятелски, професионален и битов. Той е загубен и до края на книгата не може да се redeem-не, което за мен е супер real, защото Пелин ни показва, че ,първо, не всяка повест трябва да има добър край, за да е добра и ,второ, често в истинския живот пътя към изкуплението е толкова тежък, че повечето хора така и не поемат по него. Борбата на Еньо със завистта е тежка, истинска и човешка.
The book shows how greed can get you drunk and make you do terrible things, and how you shouldn't try to run away and hide from the truth, because when the last drop of alcohol is finished, reality is still there, unchanged, until you yourself do something about it.