What do you think?
Rate this book
Пътуване в Уибробия
Книгата разказва за приключенията на двама българи, които предприемат околосветско пътешествие и след самолетна катастрофа попадат на непозната и неизследвана земя — „в южното полукълбо, на запад от Гринуичкия меридиан“. В гротескно-фантастична форма авторът ни въвежда в един свят, в чиято обществена уредба, нрави о обичаи не е трудно да различим обратната страна на съвременната западна технокрация. Затова писателят не случайно използва реквизит, характерен за политическите и социални диктатури в империалистическия свят. Така книгата се превръща в политически памфлет с точен адрес.
313 pages, Paperback
First published January 1, 1981
30 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
April 9, 2019
Все се надявах да имам възможност да дам по-висока оценка от "едно" на тази книга, но нейсе...
Единствената сила на този автор е в това, че има известна фантазия... макар че всичко, ама всичко е прекопирано от други автори, твърде известни, за да не прави човек аналогия. "Пътешествията на Гъливер" дори е преразказана от-до.
Тази книга трябва да е сатирична и смешна, но за мен е близка до отвратителното. Селячески, отблъскващ изказ за главния герой, който се смята за голямата работа и за най-добрия в света по всяка тема. За философ, политик, литературовед и прочие. Стои по-долу даже от "ужасяващия" образ на Бай Ганьо. Всъщност, май е по-правилно да го обявя за пълен мухльо (най-цивилизованата дума за случая, за която се сетих). Жена му пък е не само ненужен образ (без нея книгата щеше да си е абсолютно същата), освен да стои там, за да бъде унижавана. Не съм от хората, които твърдо и до степен на крайност защитават феминизма, но тази жена прави всички жени за посмешище и аз първа бих я заплюла в лицето с най-голям кеф, въпреки всеизвестната ми търпимост към "всеки има правото да е прост".
Отблъскваща книга до степен на крайност. Идиотизъм до крайност. Или аз не съм създадена за този тип "сатирична" литература, или просто това нещо никак не е в ред. Прочие, не се и случват особено много неща. Историята се мъкне като кална, затлачена с мръсотии, река. Векове изминават, докато се освободиш от някой идиотски разговор или ненужна дупка (като например "разговорът с предците", чието предназначение беше с нулева стойност за развитието на цялата история).
Цъ... просто не ми се говори. Приемете, че съм мухъл като жената на Цено Драгоев, явно е, че жените за друго не ставаме в съвършения свят. Та затова не умея да се смея на такива простотии.
Подарявам тази книга xD
Единствената сила на този автор е в това, че има известна фантазия... макар че всичко, ама всичко е прекопирано от други автори, твърде известни, за да не прави човек аналогия. "Пътешествията на Гъливер" дори е преразказана от-до.
Тази книга трябва да е сатирична и смешна, но за мен е близка до отвратителното. Селячески, отблъскващ изказ за главния герой, който се смята за голямата работа и за най-добрия в света по всяка тема. За философ, политик, литературовед и прочие. Стои по-долу даже от "ужасяващия" образ на Бай Ганьо. Всъщност, май е по-правилно да го обявя за пълен мухльо (най-цивилизованата дума за случая, за която се сетих). Жена му пък е не само ненужен образ (без нея книгата щеше да си е абсолютно същата), освен да стои там, за да бъде унижавана. Не съм от хората, които твърдо и до степен на крайност защитават феминизма, но тази жена прави всички жени за посмешище и аз първа бих я заплюла в лицето с най-голям кеф, въпреки всеизвестната ми търпимост към "всеки има правото да е прост".
Отблъскваща книга до степен на крайност. Идиотизъм до крайност. Или аз не съм създадена за този тип "сатирична" литература, или просто това нещо никак не е в ред. Прочие, не се и случват особено много неща. Историята се мъкне като кална, затлачена с мръсотии, река. Векове изминават, докато се освободиш от някой идиотски разговор или ненужна дупка (като например "разговорът с предците", чието предназначение беше с нулева стойност за развитието на цялата история).
Цъ... просто не ми се говори. Приемете, че съм мухъл като жената на Цено Драгоев, явно е, че жените за друго не ставаме в съвършения свят. Та затова не умея да се смея на такива простотии.
Подарявам тази книга xD
April 13, 2014
„Пътуване в Уибробия“ е една от книгите, които реших да чета на съвсем случаен принцип. За втори път се допитвам до съдбата за литературна препоръка и за втори път оставам разочарован.
Макар в книгата да има някои забавни епизоди, най-смешно ми беше как са описани зверствата на „Великата задокеанска демокрация“ и абсурдите на тоталитарното общество, които твърде много приличат на критиките, отправяни днес към социалистическия строй.
И докато САЩ е описана като страна разкъсвана от бедност и престъпност и пропита с глупост, има цели страници, които възхваляват народната власт в България, която е дала на героя възможност да се реализира и да следва мечтите си. Няколко абзаца са посветени на възхвала на българската милиция и на великия технически прогрес в страната. В един разговор с единствения здравомислещ човек в Уибробия, той, научавайки как в България няма бедност, престъпност и проституция, възкликва: „Че това е най-перфектната страна на света!“.
Така че, от гледната точка на времето, романът ми беше интересен, но чисто литературно не бих казал, че има каквато и да е стойност.
Уибробия е плаващият остров на уининимите – същества, подобно на коне, които са по-интелигентни от хората и описани в историята за Гъливер, който остров се е сблъскал с островите на лилипутите и великаните и в резултат на това всички раси са се смесили и така са се появили уибробците – хора с някои конски черти, които са изградили тоталитарна диктатура подчинена на религията.
Авторът се стреми във всичко да имитира стила на Джонатан Суифт и без угризения черпи идеи от неговото творчество. В един момент героите срещат самия Гъливер и има цяла глава, в която вече познатите му приключения са преразказани.
Героите са абсолютно бездейни и следователно съвсем излишни. Особено съпругата на Цено Дрогоев, без която книгата нямаше да е и с едно изречение по-различна – толкова ненужна е тя.
Стилът е сух и изпълнен с много излишни повторения, а сюжетът не предлага никаква интрига и никакви обрати.
Макар в книгата да има някои забавни епизоди, най-смешно ми беше как са описани зверствата на „Великата задокеанска демокрация“ и абсурдите на тоталитарното общество, които твърде много приличат на критиките, отправяни днес към социалистическия строй.
И докато САЩ е описана като страна разкъсвана от бедност и престъпност и пропита с глупост, има цели страници, които възхваляват народната власт в България, която е дала на героя възможност да се реализира и да следва мечтите си. Няколко абзаца са посветени на възхвала на българската милиция и на великия технически прогрес в страната. В един разговор с единствения здравомислещ човек в Уибробия, той, научавайки как в България няма бедност, престъпност и проституция, възкликва: „Че това е най-перфектната страна на света!“.
Така че, от гледната точка на времето, романът ми беше интересен, но чисто литературно не бих казал, че има каквато и да е стойност.
Уибробия е плаващият остров на уининимите – същества, подобно на коне, които са по-интелигентни от хората и описани в историята за Гъливер, който остров се е сблъскал с островите на лилипутите и великаните и в резултат на това всички раси са се смесили и така са се появили уибробците – хора с някои конски черти, които са изградили тоталитарна диктатура подчинена на религията.
Авторът се стреми във всичко да имитира стила на Джонатан Суифт и без угризения черпи идеи от неговото творчество. В един момент героите срещат самия Гъливер и има цяла глава, в която вече познатите му приключения са преразказани.
Героите са абсолютно бездейни и следователно съвсем излишни. Особено съпругата на Цено Дрогоев, без която книгата нямаше да е и с едно изречение по-различна – толкова ненужна е тя.
Стилът е сух и изпълнен с много излишни повторения, а сюжетът не предлага никаква интрига и никакви обрати.
January 31, 2021
Още една "Галактика", която няма да дочета. А наистина се опитах!
Началото даваше надежди за що-годе приемливо забавление. За съжаление много скоро нещата тръгнаха надолу. След пристигането на героите в Уибробия се започнаха едни описателности и обяснителности, от които направо се изприщвам. Малкото добри сатирични попадения бяха единственото, което ме караше да продължавам напред, но някъде след средата на книгата просто не издържах. Твърде много плява, сред която да търся малките зрънца смисъл. Ако беше с размерите на разказ, би могло да проработи, но така - не, мерси!
Началото даваше надежди за що-годе приемливо забавление. За съжаление много скоро нещата тръгнаха надолу. След пристигането на героите в Уибробия се започнаха едни описателности и обяснителности, от които направо се изприщвам. Малкото добри сатирични попадения бяха единственото, което ме караше да продължавам напред, но някъде след средата на книгата просто не издържах. Твърде много плява, сред която да търся малките зрънца смисъл. Ако беше с размерите на разказ, би могло да проработи, но така - не, мерси!
February 22, 2021
-- "Библиотека Галактика" - книга 22 --
Определено най-трудно прочетената книга от "Библиотека галактика" засега.
Романът е идиотска комунистическа сатира на "лошия запад" в комбинация с непоследователни, често помпозни, философски съждения, безредно разхвърляни из книгата.
Оставени извън структурата на романа, лепнати по-скоро като кръпки, е пълно с препратки и директни споменавания на автори, политици, философи, произведения и т.н. от миналото. Дотолкова не бяха вплетени във фабулата, че по-скоро ми наподобяват на инфантилен опит на автора да изтъкне своята ерудиция, като изброи колко много имена знае. Без никаква интеграция в романа, просто изреждане на места, имена и случки.
Ако извадим от сметката всичко странично, в сюжетно отношение "Пътуване в Уибробия" е слаб, но търпим роман. Сюжетът обаче е изключително накъсан, повествованието е пълно с неадекватни и непоследователни отклонения, от които е много трудно да се абстрахираш.
И ситуацията става направо нетърпима.
Съпругата на главния герой е един абсолютно ненужен перонаж. Макар да съм далеч от феминизма, особено съвременния, не можах да не се издразня на това авторово решение. Този кух и безплътен образ е поставен в сюжета само и единствено, за да може авторът да му се подиграва. Отвратително.
Единственото, което харесах, бяха няколко остроумни реплики.
Определено най-трудно прочетената книга от "Библиотека галактика" засега.
Романът е идиотска комунистическа сатира на "лошия запад" в комбинация с непоследователни, често помпозни, философски съждения, безредно разхвърляни из книгата.
Оставени извън структурата на романа, лепнати по-скоро като кръпки, е пълно с препратки и директни споменавания на автори, политици, философи, произведения и т.н. от миналото. Дотолкова не бяха вплетени във фабулата, че по-скоро ми наподобяват на инфантилен опит на автора да изтъкне своята ерудиция, като изброи колко много имена знае. Без никаква интеграция в романа, просто изреждане на места, имена и случки.
Ако извадим от сметката всичко странично, в сюжетно отношение "Пътуване в Уибробия" е слаб, но търпим роман. Сюжетът обаче е изключително накъсан, повествованието е пълно с неадекватни и непоследователни отклонения, от които е много трудно да се абстрахираш.
И ситуацията става направо нетърпима.
Съпругата на главния герой е един абсолютно ненужен перонаж. Макар да съм далеч от феминизма, особено съвременния, не можах да не се издразня на това авторово решение. Този кух и безплътен образ е поставен в сюжета само и единствено, за да може авторът да му се подиграва. Отвратително.
Единственото, което харесах, бяха няколко остроумни реплики.
March 23, 2024
Изключително силно се усеща влиянието на други произведения на подобна тематика. Поради тази причина не бих могла да кажа, че тази книга е уникална или особено креативна. Освен това, имаше прекалено много описателни моменти, фокусиращи се върху уибробското общество, и това, от своя страна, осезателно забавяше темпото на повествованието.
Но, в общи линии, не беше ужасен роман.
Но, в общи линии, не беше ужасен роман.
August 7, 2024
Една от най-слабите галактики, някакъв опит за БГ версия на "изгубеният свят", с няколко щипки Гъливер, които към края си се случиха направо с шепи, общо взето зле остарял, субсидиран напън. Повечето термини са просто на английски, може би за да звучат екзотично, или да е някакво громене на западната цивилизация, но като цяло слаба книга. Единственото позитивно беше, че ме накара да се замисля за етимологията на думата "а'л англе" (поради странния правопис се замислих), и геният на Българският коректор/машинописец - по някаква причина Родоският колос беше коригиран на "Родопският колос" .. явно и преди епохата на аутокоректа е имало скандални нещица :D :D С глас се смях. Та да, двата много забавни момента бяха изцяло непредумишлени от автора.
dropped
January 30, 2022Мисля, че Авторът е бил нещо гневен. Очаквах да прочета фантастика, но се оказа пропагандата на един гневен мъж. Стигнах до стр 63 на книжното издание на библиотека Галактика и това което автора действително иска да предаде стана пределно ясно. Чудя се дали изобщо да продължавам да я чета, като имам и други книги които своевременно мога да прочета вместо да си губя времето с тази.
June 11, 2023
Това е толкова абсурдна и тъпа книга,че въпреки всичко на инат я прочетох само и само да разбера как ще свърши цялата тази одисея. Към края вече прескачах дългите и тегави описания и четях пряката реч. Стилът на писане на автора е много наивен и някакси си личи соц. привкуса. Отделно,че отникъде се появи Гъливер и препрочиташ цялата му история...
Не ми хареса и само си загубих времето с нея...
Не ми хареса и само си загубих времето с нея...
January 24, 2021
Уникално яка!!!!!
Displaying 1 - 9 of 9 reviews