Останах с доста смесени чувства след прочита на тази книга. Донякъде ми допадна - имаше интересни факти, но все пак не мисля, че това е книга, която докосна сърцето ми. Сигурна съм, че статистиките, представени в текста, имаха за цел да опишат критичното положение на Индия в много отношения, но все пак липсваше това ТИ, към което авторката се стреми. Липсваше допира до тази мизерия и нищета, след като в по-голямата част биваха описвани ситуации в къщи като дворци, срещи и запознанства с еди-какви си богати хора и тн. Книгата беше хаотична, препускане през мислите и спомените без някаква определена структура и наситена със страшно много излишни подробности, които само бавеха прочита и прекъсваха по-рано събудения интерес.