What do you think?
Rate this book
Прозаично
Може да се съгласите с мен, може и да не го направите, но ще си позволя да обясня това явление. Ние хората се чувстваме много по-докоснати от тъгата. Ако слушаме тежка и дълбока баладична песен, без значение от жанра, ще усетим много по-силни и разтърсващи чувства, отколкото наслаждавайки се на бърза, жива песен. Същото е и с творчеството. Колкото по-ярко и тъмно е писанието, толкова по-дълго отеква в съзнанието ни. Някак щастието се приема леко, сладникаво и набързо, докато горестните, тежки и мъчни емоции остават. Дали, защото кореспондират с демоните ни, дали защото бъркат дълбоко в здравето на ангелите ни, нямам представа. Обаче е вярно. Виждала съм го. Подозирам, че когато се чуем, видим, пишем за обратна връзка, ще сте с най-солиден отпечатък от творенията, носещи този почерк.
Пожелавам ви от сърце такива чувства да ви спохождат само в произведенията, песните, сюжетите на филми. Пожелавам ви в животите ви да цари любов, хармония и споделеност, в която да се сгушите като деца в топлия, сигурен скут на мама. Желая ви от цялото си сърце да се обичате сами себе си, защото когато не го правим, създаваме такива колосални поразии, че дълго, понякога до края на дните си, не можем да ги оправим.
Завършвам приповдигнато и весело, защото мога да напиша този послеслов за вас и това, което се случва, наистина се случва.
Написах книга! Втора поред...
Пожелавам ви от сърце такива чувства да ви спохождат само в произведенията, песните, сюжетите на филми. Пожелавам ви в животите ви да цари любов, хармония и споделеност, в която да се сгушите като деца в топлия, сигурен скут на мама. Желая ви от цялото си сърце да се обичате сами себе си, защото когато не го правим, създаваме такива колосални поразии, че дълго, понякога до края на дните си, не можем да ги оправим.
Завършвам приповдигнато и весело, защото мога да напиша този послеслов за вас и това, което се случва, наистина се случва.
Написах книга! Втора поред...
160 pages, Paperback
First published February 15, 2022
6 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
April 9, 2025
„Прозаично“ е сборник с фрагменти за онези моменти, в които човек търси себе си сред хауса на деня. За миговете, в които се чувстваш сам и неразбран. Когато просто имаш нужда от някого до себе си – някой, който ще бъде до теб, ще те чуе, ще те разбере, ще те приеме.
Дарина Димитрова не просто предлага на читателите фрагменти. Тя споделя късчета усещания – онези преживени и изживени моменти, за които рядко се осмеляваме да говорим, но които всички познаваме. Всяко нейно изречение отразява живота такъв, какъвто е, често видян през не толкова красивата му страна, но искрен.
„Прозаично“ е книга за болката, самотата, несподелените моменти, тихите разочарования и големите истини. Дари представя живота в неговата сива, понякога мрачна, но истинска същност. Без излишна украса, без превземки. Това е четиво за хората, които понякога се питат дали е нормално да се чувстват така – пусти, неразбрани, неоценени, гневни и лутащи се в собствения си свят. Дари пише за това. Тя говори с нежност, но и с дълбока искреност, която стига до сърцето.
Това не е книга, която ще прочетеш и забравиш след време. Това е книга, която ще отвориш отново, когато ти е нужно рамо и опора, и знаеш, че никога не оставяш сам.
Всички ние сме вселени, пълни с неизказани чувства, сенки и светлини. „Прозаично“ е онова пространство, в което вселените се срещат, разпознават се и за миг се прегръщат.
Дарина Димитрова не просто предлага на читателите фрагменти. Тя споделя късчета усещания – онези преживени и изживени моменти, за които рядко се осмеляваме да говорим, но които всички познаваме. Всяко нейно изречение отразява живота такъв, какъвто е, често видян през не толкова красивата му страна, но искрен.
„Прозаично“ е книга за болката, самотата, несподелените моменти, тихите разочарования и големите истини. Дари представя живота в неговата сива, понякога мрачна, но истинска същност. Без излишна украса, без превземки. Това е четиво за хората, които понякога се питат дали е нормално да се чувстват така – пусти, неразбрани, неоценени, гневни и лутащи се в собствения си свят. Дари пише за това. Тя говори с нежност, но и с дълбока искреност, която стига до сърцето.
Това не е книга, която ще прочетеш и забравиш след време. Това е книга, която ще отвориш отново, когато ти е нужно рамо и опора, и знаеш, че никога не оставяш сам.
Всички ние сме вселени, пълни с неизказани чувства, сенки и светлини. „Прозаично“ е онова пространство, в което вселените се срещат, разпознават се и за миг се прегръщат.
Displaying 1 of 1 review