Малка енциклопедия: Котката

by Здравка Петрова

Произход, живот, тайни, желания, удоволствия.
Най-разпространеното днес домашно животно споделя битието на човека вече повече от 5 хиляди години. Обожествявана в древния Египет, анатемосвана и горена като вещица през Средновековието, котката стоически понася човешкото непостоянство и оцелява почти непроменена от дивия си първообраз. Тя принадлежи към семейство Felidae, към което освен домашната котка се числят още лъвът, тигърът, леопардът, пумата, ягуарът, рисът (и китайският му братовчед манулът), дивите котки, оцелотът и сервалът.

Доколко котката е опитомена или просто е приела да живее в човешка компания, запазвайки независимия си дух и вкуса към свободата, може да се спори, но истина е, че ако сме решили да споделим дома си с това четириного, трябва предварително да знаем поне малко за неговия нрав, начин на живот и минимални изисквания.

Според А. фогел и X. Шнайдер причините, поради които човек си взима котка, са поне седем: 1. Котката е полезно животно. И до днес тя си остава най-безпощадния преследвач на мишки и плъхове, а в по-ново време се носи митът, че дом, в който има котка, няма хлебарки. 2. Котката е обичливо животно. Тук коментарът е излишен. 3. Котката е любвеобилно животно. Бих добавила, когато е в настроение. Тя не е склонна да сервилничи и да прелива от благодарност за всеки подхвърлен кокал. Нейните чувства са по-сдържани и ненатрапчиви, но домът, в който живее котка, никога не е пуст и стопанинът му никога не е самотен. 4. Котката е чисто животно. В това отношение предимството й е безспорно. 5. Котката е сравнително непретенциозно животно. Все пак зависи от котката, защото котки всякакви. 6. Котката е „интелигентно“ животно. С нея е лесно да се разбереш и без думи. 7. Котката е красива. Всяка, дори и най-безпородната улична котка има неповторим чар.

Най-подходящата възраст, на която можем да доведем котето в дома си, е между десетата и дванадесетата му седмица. Тогава то вече може спокойно да бъде отделено от майка си и да премине на общо хранене. В този период малкото коте е най-склонно към нови запознанства, сравнително лесно привиква с непознатата обстановка и бързо се привързва към стопанина си. Новият обитател на къщата трябва да бъде оставен на спокойствие да опознае всички подробности в дома, както и да обдуши всички живи същества.

Още от първия ден котето трябва да се запознае с новата си тоалетна и да свикне да я ползва. Вестник, напоен с урината му, може да бъде оставен в тоалетната. Тогава котето само ще започне да я търси. Котешката тоалетна трябва да се см ня редовно, за да се поддържа чиста.

Малкото коте се храни 4-5 пъти дневно, или винаги когато се сети. Достатъчната дневна дажба е около 150 грама. Много е важно в този период на усилен растеж храната да бъде богата на белтъчини, витамини и минерали. По съвет на ветеринарния лекар някои витамини и калций могат да се добавят. Постепенно се преминава към хранене три пъти на ден, като се увеличава дажбата. След шестия месец тя е около 250 грама, а котката се храни вече два пъти дневно. Котките пият малко, но купичката с прясна вода винаги трябва да е на достъпно място, особено когато даваме суха храна.

82 pages, Paperback

About the author

Здравка Петрова е родена през 1946 г. Завършва руска езикова гимназия в Пловдив и руска и английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 40 години активно се занимава с художествен превод на руска проза. Дълги години е била редактор в Издателство „Христо Г. Данов“. Превела е над 100 заглавия — самостоятелно издадени книги, разкази, новели и романи, публикувани в списание „Факел“.

Преподавала е „Стилистика на превода“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Сред най-популярните преведени от нея книги са тетралогията „Децата на Арбат“ от Анатолий Рибаков (за чиито 3-а и 4-а част получава Награда “Пловдив” и Наградата на Съюза на преводачите в България за 1995 г.), както и новите преводи на „Ана Каренина“ от Лев Толстой и "Герой на нашето време" от Михаил Лермонтов.

Сред най-значимите произведения, преведени от Здравка Петрова, са „Живот и съдба“ от Василий Гросман, пиесата „Платонов“ от Антон Чехов, творби на Корней Чуковски, Владимир Набоков, Фьодор Сологуб, Даниил Гранин, Виктор Конецки, Анатолий Приставкин, Юрий Трифонов, Василий Аксьонов, Едуард Лимонов, Анатолий Корольов, Людмила Улицкая, Саша Соколов, А. Литвиненко, Виктор Суворов и др. За преводите си през 2006 и 2007 г. Здравка Петрова отново получава наградата на Съюза на преводачите в България.