Убийството на Богородица и още четири нови драми

by Стефан Цанев

Четенето на книги, освен всичко друго, е здравословно. Целият човешки организъм, всички органи работят заради мозъка, спре ли да работи мозъкът, организмът губи мотивацията си да съществува и започва да се разпада. (Справка: повечето пенсионери, отивайки уж на „заслужен отдих“, престават да използват мозъка си и бързо се скапват.)

Затова мозъкът не трябва да се оставя нито миг в покой!

Всички сте виждали в края на всеки филм да се точат дълги

надписи с имената на хората, създали филма – когато ти четеш, твоят мозък трябва сам да извърши цялата работа, която са свършили всички онези стотици хора: режисьори, редактори, консултанти, актьори, оператори, художници, музиканти, гримьори, моделиери и прочие, и прочие... за да видиш и чуеш чрез собственото си въображение всичко онова, което ти показват наготово от екрана.

Четенето на пиеси е още по-голямо предизвикателство за въображението: няма ги дългите описания на автора кой какво мисли, кой какво чувства, кой какво прави – само по диалога мозъкът ти трябва да дешифрира мислите, чувствата и действията на героите и да разиграе пред очите ти цялата история.

Мисли, мой мозък! – както е казал Хамлет.


Стефан Цанев

Книгата съдържа неиздавани досега пиеси на Стефан Цанев:

Заговорът на Калигула (2014), Плач на ангел (2015), Цигуларката на Бога (2016), Конят на Александър Велики II (2018), Убийството на Богородица (2020).

324 pages, Paperback

Published July 1, 2022

About the author

Роден е в село Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г. В Русе завършва Математическа гимназия през 1954 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, следва 2 години право, през 1960-1965 учи драматургия в Московския киноинститут. Работил е като кореспондент в Родопите (1959), редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970-1973), в Театър "София" (1973-1984), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991), Театъра на армията (1992-1996), Театър "София" (1996-2008). Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца.

След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му "Парапети", забранено е да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984, заради спектакъла му "Любовни булеварди", забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър "София" без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.

Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му ("Последната нощ на Сократ", "Другата смърт на Жанна д`Арк") са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.

Носител е на наградата за поезия "Пеньо Пенев" (1988), на националната награда за детска литература "Петко Рачов Славейков" (1992), на националната награда за литература "Иван Вазов" - за цялостен принос към литературата (2004) и на националната награда "Хр.Г. Данов" - за "Български хроники" и за цялостен принос към българската книжнина (2011), носител е и на ордена "Стара планина" І степен - за цялостен принос към българската култура (2006).

Негова съпруга е Доротея Тончева.