Редом с Жените на Варшава, Портретът на моя двойник е емблематична за творческия път на българския писател. Издадена за първи път през 1966 г. , повестта използва езоповски език, за да говори за социалните проблеми на едно общество, което се опитва да си придаде вид на идеално, но всъщност идеалите са само параван за една мръсна игра.
Двама заклети картоиграчи измислят план как да оберат на покер най-големия майстор на тази игра – Хиената. Доколко обаче всеки от тях може да вярва на другия? Може ли изобщо да се вярва на друг човек в един свят, пълен с мошеници, където измамата се е превърнала в начин на живот.
Георги Иванов Марков е български писател, театрален и филмов сценарист, а впоследствие – публицист и дисидент, живял и творил по времето на комунистическото управление в България.
Бях много впечатлена от Задочни репортажи за България, том 1 и смятам, че всеки съвременен българин трябва да ги прочете! Това ме накара да посегна и към другите книги на Георги Марков, където до голяма степен се откриват основните му идеи в Задочните репортажи. Напр. историята за инженера, който смайва всички лениви и нищо не вършещи другари с изобретението си, защото това е поле, където патетичните речи и лизането на задници не върши никаква работа - предложението ти или е добро, или не. Въпреки това обаче книгата ми доскуча и я зарязах - мисля, че се наситих на автора засега.