What do you think?
Rate this book
Вихър. С шопите към Цариград
Автобиографичният разказ „Вихър. С шопите към Цариград“ на Антон Страшимиров представя ролята на будната българска интелигенция по време на Балканската война.
При вестта за предстоящия сблъсък с Османската империя българи от всички краища на света бързат да заемат своето място под знамената на младата царска армия.
Сред тях е и Антон Страшимиров – един от най-разпознаваемите родни публицисти и писатели. Авторът посвещава писателския си талант на народната кауза.
В своите автентични репортажи от фронта Страшимиров разкрива душевността на българския народ и демонстрира силата на словото в моменти на върховни изпитания.
По повод 100-годишнината от първото публикуване на книгата, на вашето внимание представяме третото ѝ самостоятелно издание.
При вестта за предстоящия сблъсък с Османската империя българи от всички краища на света бързат да заемат своето място под знамената на младата царска армия.
Сред тях е и Антон Страшимиров – един от най-разпознаваемите родни публицисти и писатели. Авторът посвещава писателския си талант на народната кауза.
В своите автентични репортажи от фронта Страшимиров разкрива душевността на българския народ и демонстрира силата на словото в моменти на върховни изпитания.
По повод 100-годишнината от първото публикуване на книгата, на вашето внимание представяме третото ѝ самостоятелно издание.
268 pages, Paperback
First published January 1, 1982
9 people want to read
About the author
Антон Страшимиров
21 books9 followersАнтон Тодоров Страшимиров /1872-1937/ е български писател, драматург, публицист и политик.
Роден във Варна, той е син е на зидар, преселник от Разложко. Дълги години слугува из Добруджа по кръчми и кафенета. По-късно успява да стане начален учител във Варненско и Бургаско и се увлича от социализма.
През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, където слуша лекции по литература и география. След завръщането си в България основава заедно с Тодор Влайков сп."Демократически преглед" /1902/. Издава и списанията "Наш живот" и "Наши дни", които отразяват културния живот в България след войните. По време на Септемврийското въстание пише знаменитото: "Клаха народа, както и турчин не го е клал" върховен акт на гражданска смелост и достойнство. Неподкупната му съвест го издига винаги на вълната на обществените събития.
Автор на публицистични статии, народопсихологически студии, романи и пиеси като "Есенни дни", "Хоро", "Вампир", "Смутно време", "Книга за българите" и др.
Роден във Варна, той е син е на зидар, преселник от Разложко. Дълги години слугува из Добруджа по кръчми и кафенета. По-късно успява да стане начален учител във Варненско и Бургаско и се увлича от социализма.
През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, където слуша лекции по литература и география. След завръщането си в България основава заедно с Тодор Влайков сп."Демократически преглед" /1902/. Издава и списанията "Наш живот" и "Наши дни", които отразяват културния живот в България след войните. По време на Септемврийското въстание пише знаменитото: "Клаха народа, както и турчин не го е клал" върховен акт на гражданска смелост и достойнство. Неподкупната му съвест го издига винаги на вълната на обществените събития.
Автор на публицистични статии, народопсихологически студии, романи и пиеси като "Есенни дни", "Хоро", "Вампир", "Смутно време", "Книга за българите" и др.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
May 30, 2015
Книгата е писана в далечната (дали?) '22-ра година... преди почти цял век! С това се обясняват и изпъкващите тук там вече остарели и забравени, но все още красиво звучащи думи и изрази, като:
(разгръщам на случайни страници)
"- Фи, каква съдба!", "- Тръгнал си с назика - я те карат, я имаш сметка.", "Сред пукота на залповете се доземаше как се сипеха куршуми...", и т.н. - дори тук автоматичният редактор ми ги оцветява в червено!
Стилът на автора е малко труден, също както и шопският диалект на някои от героите му, но това е донякъде навярно заради дистанцията на времето. Очакванията ми бяха за приключение изпълнено с батални сцени, героични атаки "на нож", водени от смели офицери под развяващи се бойни знамена, стрелба и ранени противници, мощни "УРААААА!" разпростиращи се на по цяла страница, и онези романтични идеали, които са имали толкова много хора по онова време, и които толкова ме впечатляват... Но книгата е несъмнено реалистична, а реалността явно не се състои само от устремни нападения и бляскави победи.
"Вихър" успява да те пренесе в историята си, и да те накара да погледнеш през очите на главния герой, а това е нещото, което търся в една книга. През годините много хора са се опиянявали от възможността да се създаде машина на времето, а ето оказва се, че дори аз притежавам поне една такава - поглед към корицата ще ви разкрие как изглежда тя;)
(разгръщам на случайни страници)
"- Фи, каква съдба!", "- Тръгнал си с назика - я те карат, я имаш сметка.", "Сред пукота на залповете се доземаше как се сипеха куршуми...", и т.н. - дори тук автоматичният редактор ми ги оцветява в червено!
Стилът на автора е малко труден, също както и шопският диалект на някои от героите му, но това е донякъде навярно заради дистанцията на времето. Очакванията ми бяха за приключение изпълнено с батални сцени, героични атаки "на нож", водени от смели офицери под развяващи се бойни знамена, стрелба и ранени противници, мощни "УРААААА!" разпростиращи се на по цяла страница, и онези романтични идеали, които са имали толкова много хора по онова време, и които толкова ме впечатляват... Но книгата е несъмнено реалистична, а реалността явно не се състои само от устремни нападения и бляскави победи.
"Вихър" успява да те пренесе в историята си, и да те накара да погледнеш през очите на главния герой, а това е нещото, което търся в една книга. През годините много хора са се опиянявали от възможността да се създаде машина на времето, а ето оказва се, че дори аз притежавам поне една такава - поглед към корицата ще ви разкрие как изглежда тя;)
Displaying 1 of 1 review