Лицето на Невена е винаги такова, каквото трябва да бъде. Сякаш измислено, за да те смущава. За да те влюбва. Има неща, които не могат да се научат. Едно от тях е лицето. То е обещание за собствен свят, който се опитваш да разголваш. Без да нараняваш. Лицето никога не е лице за всички. То е лице за този, който умее да чете човешките лица. Да разговаря с чертите. Да целува мислите. И чак накрая да приближи устните. За да прогледне през тях дълбочината на един живот. Всичкото това болене. Няма формула за изящно лице. Просто се раждаш Невена...
Георги Тошев е български журналист, телевизионен водещ в научнопопулярната поредица по bTV „Непознатите“ (от 4 октомври 2009). Филолог и журналист по образование, специализирал е журналистика в Ню Йорк, САЩ. Работил е като журналист във вестник „24 часа“, списание „Лик“. Сред създателите е на вестник „Дневник“ и списание „Едно“. Дълги години работи в печатни медии, но проектът, който му носи най-голяма популярност е предаването Другата България. В продължение на две години е автор на предаването „Артефакти“ по БНТ. Бил е директор на пресцентъра на театралния фестивал във Варна, съветник на министъра на културата Емма Москова.
3.5* Неповторима е Невена Коканова! Липсваха ми повечко детайли за нейния живот, тази книжка е доста повърхностна. Бих се радвала да прочета нещо много по-задълбочено
Една много лека и приятна биография на Невена Коканова. След като изгледах и “Крадецът на праскови”, видях, че наистина е талантлива и приятна личност. Стана ми интересна и реших да й изслушам историята в Storytel. Честно казано, не знаех, че толкова хора са били насъсквани против нея, но е безспорен факт, че е била страшно красива, и е нормално да е имало завист и към това, и към успехите й. Все пак е имала достоен живот и е била изключителна личност. Бих гледала и още нейни филми, впечатлена съм от решителността й и това, че е отказала да води луксозен живот само за да бъде до близките си и в родината си.
Изслушах произведението в аудио формат, което се оказа сериозна грешка. В изпълнение на Георги Тошев не се прави ясно разграничение между цитати и основен текст, което затруднява възприемането и е леко объркващо. Съдържанието е изключително кратко. Липсва хронологична последователност – разказът хаотично прескача напред и назад във времето. Акцентът е поставен предимно върху професионалната кариера, за сметка на по-задълбочен портрет на личността на великата актриса, което за мен беше категорично разочарование.