Световъртежи

by Паула Фазлич

Българска поезия.

■ ■ ■


"Сила"

Всичко се превърна в студ,
каменна напред с мъката потеглих.
Нямах време , за да всея смут,
просто тихичко в дима се вперих.
Мигом силата си ще захвърля с трясък.
Да съм силна е проклятие сега.
Играещите сенки с мене се занасят.
Не вярват, че решена съм да гния в самота.
В болка, блянове и красота живота си ще изживея.
В мрачна стая, с прозорци без стъкла,
с прогнили, смърдящи вековни тапети.
И, знаеш ли, щастлива ще бъда сама.
Ще пея тихичко сутрин, ще слушам как ври страстно кафето.
Ще танцувам , там-тирирам,
ще рисувам смело навсякъде с цветовете.



■ ■ ■

КАЖИ МИ

Мечтаеш. Но за какво?
За нежен полъх на люляково дърво?
За слънчев ден, облян в красота?
За прекрасна нощ с грееща, приветлива луна?
За какво мечтаеш?
За ястребов полет над зелените гори?
За пътешествие красиво там,
под морските вълни?
Кажи ми, за какво мечтаеш?
За лека игрива песен на славей безгрижен?
За цвете невинно, което от щастие да те кара към небосвода да литнеш?
Кажи ми.
Сподели.
Кажи какво се крие в приказните ти мечти?

24 pages

Published January 1, 2018