Книгата е истинско откритие! Не бях попадала на автор, който така добре успява да опише абсурдното, всекидневното, на пръв поглед нищо неслучващото се от Итало Калвино насам, а толкова обичам убедителното, изпъстрено с леки нотки на ирония изражение на нелепото в изкуството. Стилът на писане ми допадна дотолкова, че добавям авторката към списъка си с писатели, чиито книги (всяка една издадена) трябва да прочета, макар че в крайна сметка не се спогодих с г-н Харалд.
Що се отнася до г-н Харалд, който е основният фокус и израз на темите, изследвани в книга��а, по-ранните ревюта вече са дали обширни и разнородни оценки. Наистина той символизира две на пръв поглед самоизключващи се характеристики на homo sapiens: нуждата от разбиране и взаимосвързване, и неумолимия страх от отхвърляне, присмех и отсъствие на емпатия у другите. В него тези черти обаче са метастазирали до налудничави размери и са представени по хиперболизиран начин — единствената компания, която той активно търси, е тази на Мари или Йохана, пренебрегвайки плахите опити за разговор на свои колеги и изобщо на всеки, попаднал в полезрението му.
Самодостатъчността му го тласка и циментира в такава изолация, че в редките случаи, когато се налага да взаимодейства с другите непринудено и на място — при посещенията си при лекаря, в супермаркета или на работа — се получават великолепни издънки и бисери, хвърлящи отсрещната страна в недоумение и понякога в недобронамерен смях за сметка на горкия г-н Харалд. Цялата му непохватност и трудност да проведе нормален разговор, както и другите му странни, но безобидни навици, го правят по-симпатичен в моите очи, а предполагам — и в очите на други интроверти.
Проблемът изниква в момента, в който осъзнаеш, че г-н Харалд всъщност сякаш не изпитва потребност да се социализира и да опознава хората изобщо, а само техните проекции в собственото си въображение. Какво друго е Йохана или Мари, ако не детайлно курирана репродукция на живата картина — репродукция, за която така и не разбираме дали се доближава дори на йота до оригинала? За това говори и маниакалната му обсесия по нея, кулминираща в неясните схеми за пълното ѝ впечатляване и спечелване, включващо пистолета на непознатия господин с похабеното палто — схеми, които за щастие не успяват да видят бял свят. Човек се вглъбява така само във фантазмите, които сам си е създал.
Другото, което ме хвърля в пълно недоумение и разваля още повече симпатиите ми към ''достолепния'' господин, е как е възможно да живееш месеци наред с котка, с радост да ѝ даваш приоритет за скъпата храна, да жертваш за нея, и нито веднъж да не се пресегнеш да я погалиш или да си поиграеш с нея. Това е кощунство в чист вид — напълно неразбираемо — и би следвало г-н Харалд да учести прегледите си при лекаря и да ги комбинира с посещения при други специалисти по онези на пръв поглед невидими човешки болежки.
Въпреки недостатъците и особеностите на г-н Харалд, които хвърлят в недоумение някои читатели като мен, а други направо отвращават, книгата и нейният основен герой поставят важни въпроси за хората, които не се вписват в съвременното общество, и за тяхното място в света изобщо. Горещо препоръчвам!
~ Цитати, които си харесах 🐈:
''Господин Харалд научава, че е намерил газов пистолет, и много други неща за гърмеж, калибър, маркировка за качество и печат за техническа годност. От страх пред очите му ''годност'' се превръща в ''угодност'', която пък го води до ''богоугодност'', и вече си представя вярващите, които чакат пистолетен изстрел да даде старт на молитвите. И прости нам греховете ни.''
''Кръвта има солен вкус. Но не би се подписал под твърдението, че кръвта е по-обвързваща от водата. Предпочита вълните пред наследственото влияние.''
''Да предположим, че утре срещне Йохана или Мари, какво ще каже? Аз съм. Това му харесва най-много. Или трябва да поясни: Ще позволите ли на един непознат? Внимателен? Зарадван? Човек да ви се представи? Или, или, или? Мъчително усеща погрешния тон, високопарността му.'' Аз съм. Само това е истинско. И би могъл да попита: Обичате ли розмарин? Важен въпрос, но тя може би ще го сметне за глупав. Или да признае: Тук съм заради вас. Невъзможно, би се почувствала преследвана. Имате моето съгласие. Господин Харалд е изплашен. Какво ли не му ражда главата, когато не е озаптена от ръката и молива!''
''В началото нямаше слово. Всеки иска да има последната дума.''
''Свободен като птица означава прекратяване на обвързванията или предоставянето им за отстрел. Не е съвсем сигурен кое от двете.''
''Излязъл навън, съсипан, господин Харалд е посрещнат от силни пориви на вятъра, увеличен уличен трафик, ситен дъжд. Спира се, приклещва чантичката между краката си, вдига ръце във въздуха, отмята глава назад и моли вятъра за подкрепа. Мокро-студената октомврийска нощ го поглъща, а приглушеното улично осветление предотвратява шока на онзи, който би забелязал човек в позата на разпънатия на кръста Исус - само че без кръста.''