"Родено в началото на времето от първичния Хаос, още преди появата на боговете. То не е бог, но със самото си присъствие дава възможност на боговете да съществуват. Дошло в нашия свят едновременно с първото изречено заклинание, то не е магия, но прави магията възможна. Самото то няма сила, но обещава сила и власт на тези, които му служат. Никога не им я дава, но винаги намира някой, който да му се довери. То няма име. Наричат го Непроявеното; Безформеното, Което Чака; Бащата на Гиче Маниту; Старецът, Който е Нищо. Неговият култ никога не е бил почитан или велик. За него е без значение дали е забравено или непознато. То умее да чака. То има време. То е самата вечност."
Една от любимите ми книги-игри стратове по онова време, а малкото книжле съпътстващо играта съм го прочел сигурно повече от двадесет пъти. Толкова любима ми беше тази история като дете. Даже съвсем наскоро я дадох на големия синковец да я прочете.