От зората на цивилизацията хората воюват - за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им - Ханибал, Александър Македонски, Наполеон... Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни - шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни - цяла война е изгубена заради фатално забавяне; трети са въпрос на шанс - брилянтна стратегия отстъпва пред обикновена хитрост.
----------
Първата световна война е резултат от глобализацията и бурното индустриално развитие в края на XIX и началото на XX век. Тя е безпрецедентен по мащаба си конфликт, тъй като е първият, който практически ангажира цялото човечество. Бойните действия водят до жертви и материални поражения, несъизмерими с нито един дотогавашен сблъсък в историята, и се осъществяват дори на нетрадиционни места, незасегнати от войни преди или впоследствие.
Конфликтът от 1914 – 1918 г. предизвиква революционен поврат в принципите на междудържавните отношения, резултатите от който в голяма степен са видими и днес. Първата световна война променя из основи света и хода на историята, а настоящото издание представя най-важните събития в нея с акцент върху значимостта на отделните им аспекти.
Както е посочено още в заглавието на книгата, става дума за обзорно изследване, което означава, че текстът се носи по повърхността на разглежданите теми, но е добро решение за хора, които искат да добият най-обща представа за Голямата война. В този ред на мисли бих дал три звезди.
Това, което обаче ме кара да дам две звезди, е липсата на редакторска и коректорска намеса, въпреки че, ако вярваме на редакторското каре, такива би следвало да има. Авторката използва думи, които ги няма в българския език, както и думи, които имат значение, различно от това, което авторката влага в тях (т.е. използва думи, чието значение не знае), а това прави текста дразнещ и неприятен за четене - пример: на стр. 154 се говори за "методологичния адванс" на Макензен към Констанца. Българското словосъчетание е методичният напредък. Да не говорим за постоянното ползване на "в продължението на войната", което би следвало да е "в течение на войната" или "в протежение на войната". Има и още примери, но идеята е ясна. Тук е мястото на редактора, ако такъв е имало изобщо.
Черешката на тортата обаче е отново на стр. 154, от която разбираме, че Централните сили бързо превземат крепостта "Тутракан (дн. Добрич)"(?!?!?!?!?!?!). Така че и две звезди е доста висока оценка при това отношение към текста на автора и екипа на издателството.