Напоследък стана много модерно да се говори за "връщане към природата", за "еволюционен подход" към здравето, за кето и хищнически диети, студени душове, кросфит и щанги. Незнайно защо, тоя подход към здравето се асоциира с политическото дясно.
Левите от друга страна се увличат по веганизъм и йога и гледат на всеки, който тренира нещо по-скоро с подозрение. Ама невинаги е било така.
Очевидно съвременните брадати инфлуенсъри, които позират голи до кръста през зимата с брадва на рамо и пудовка в другата ръка не са открили топлата (в случая студената де) вода - въпреки името си, Стив Шенкман е руснак от средата на миналия век, който в разгара на съветския комунизъм говори с доайени на физическата активност и здравето в напреднала тогава възраст за да стигне до извода, до който стигат както много съвременни изследвания, така и споменатите брадати инфлуенсъри и гурута.
А именно, че в съвременния цивилизован свят, нещата, които ни пазят здрави са същите неща, които са ни убивали в праисторическите времена: умора, студ и глад. Някак, човешкият организъм има нужда от трудности, за да поддържа здравето си и ако ги няма, като едно парниково цвете, става хилав и податлив на болести.
Съвсем подходящо, книгата започва с интервю със 76 годишен лекар, който всеки ден тича, размята пудовката, зимата моржува и се радва на чудесно здраве и по-добра физическа форма от автора на книгата- млад журналист.
Именно тренировките (аеробни и с тежести), закаляване на тялото със студ, умерено, пълноценно хранене с избягване на сладко, преработени храни и като цяло на преяждане с въглехидрати, общуването с природата са били и винаги ще бъдат основата на разумния подход към здравословния и дълъг, и активен живот до старини.
Всичко останало са модерни философски, политически или рекламни глупости.
Современные книги (например "Зожник") не так далеко ушли от данной. Все таки универсальные приемы остаются теми же - зарядка, физ. нагрузка, голодание, медитация, ограничение потребления сахара, мучного, ...