Денят на жената

by Maria Metlitskaya, Мария Метлицкая, Нели Пигулева (Translator)

В навечерието на Деня на жената три успели жени – актриса, лекарка ѝ писателка – гостуват в студиото на популярно токшоу. ѝ трите не се съмняват, че от тях се очаква да разкажат за невероятната си кариера, изградена с много труд ѝ лишения. Всяка от тях е давала толкова интервюта, че с времето истината ѝ измислицата са се смесили, ѝ при това до такава степен, че ѝ самата героиня вече едва ги различава.

Водещата на шоуто обаче има други планове ѝ интервюто се развива по коренно различен сценарий. Най-съкровените тайни на гостенките излизат наяве ѝ репутацията им е поставена на карта. Дълбоко потулени грешки ѝ премълчани истини заплашват да сринат личния им живот. Денят на жената се превръща в поредно изпитание за трите известни дами. Превръща се ѝ в поредното напомняне – че нито тъжните, нито щастливите моменти продължават вечно.

Genres: Russia

320 pages, Paperback

Published January 1, 2022

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 4 out of 5]

В навечерието на осми март популярна актриса-красавица, уважавана професорка по медицина и обичана писателка на дамски романи с гарантирано щастлив край се озовават на диванчето на хищна московска телевизионна водеща. И трите получават съвсем не тази известност, към която се стремят, а вместо това в ефир бликва водопад от грижливо кътани скелети в гардероба.

Бившата съветска и настояща руска жена е уникална смес между:
✔️желязна издържливост на екстремни климатични, социални и битови условия,
✔️сбор от всевъзможни диви предразсъдъци, комплекси и страхове,
✔️целенасочеността на бронетранспортьор,
✔️остротата на шило за лед, и
✔️ефирната крехкостна пролетно цветче, полюшвано от нежен бриз.

Удивително е как в различни житейски етапи се изявява някоя от всички тези латентни “черти”, докато накрая узреят в “букет”. Този букет няма много общо със щатския чик-лит, където идеалната щампована героиня е празноглавата. Руската щампа определено включва повечко стомана (плюс водка, в случай на неизбежна психиатрична ситуация).

Четирите портрета и техните житейски перипетии са доста симпатични и близки. На моменти опяването или назидателността на “общественото” мнение и “традиционните” ценности ме поразлюти, но Метлицкая е успяла да опази мярката в по-голямата си част. И тук, както в много от руските романи, хуморът е предимно черен и е от сорта на “по-здраво държи винт, забит с чук, отколкото пирон, въртян с отвертка”. А драмата е гарантирана!

3,5⭐️

[Деница Райкова]

Мария Метлицкая - "Денят на жената", изд. "Хермес" 2022, прев. Нели Пигулева
Прочетох втората издадена у нас книга на Мария Метлицкая.

И доста мислих дали да пиша за нея.
Много харесах предишната й книга - "Дневникът на свекървата", - макар да не се покри съвсем с очакванията ми за смешно и забавно четиво. А кой знае, може би ми хареса точно затова - защото в нея имаше от всичко - и смях, и доста тъжни моменти, и сериозни житейски драми, изобщо - нещата от живота, истински и /почти/ неподправени. И точно затова си купих втората книга - "Денят на жената" - веднага щом излезе. Защото харесах писането на Метлицкая и се зарадвах, че ще мога да му се насладя отново.
Още с анотацията си обаче книгата дава да се разбере, че ще е по-сериозна от първата. Намекът за това идва още в първите редове от нея, а втората й част го затвърждава. Макар че, да си призная, споменаването, че "най-съкровените тайни излизат наяве" ми прозвуча леко клиширано и се зачудих какво толкова може да се случи, какви ужасни разкрития могат да бъдат направени по време на едно празнично предаване.
Много скоро започнах да получавам отговорите на тези въпроси.
И колкото повече напредваше историята, толкова повече забавното в нея - доколкото изобщо го имаше - отстъпваше място на смущаващото, драматичното, трагичното. Всеки от нас е гледал по някое "ток-шоу" и познава навика на водещите да търсят любопитното, пикантното, скандалното. Тук обаче границата е пресечена. И това, което следва, преобръща животи. Буквално.
Не ми трябваше много време да разбера, че ще чета една по-скоро тъжна книга. Историите на жени, които се срамуват от своето минало - макар да нямат никаква вина за ужасните неща в него. Животът на жени, които толкова искат да избягат от лошото, да го загърбят, да го заличат, че си измислят нова житейска история, нова биография, ново "лице" за пред "обществото". Жени, които искат да забравят какви са били - колкото и да им е трудно да поддържат публичния си образ.
Четох бавно не само защото нямах достатъчно време, а и защото на моменти историята ужасно ми загорчаваше и не можех да си представя, че е възможно някой да оцелее психически след подобни преживявания. Беше ми тъжно, беше ми тежко, беше ми мъчно за тези жени - и то не толкова за това, че най-големите им тайни биват изкарани на бял свят, а заради това, което на първо място ги е накарало да си измислят живот и биография, каквито всъщност нямат, да си градят неистински образ, да измислят себе си. И то до такава степен, че истината да се смеси неделимо с измислицата.
Стана ми тъжно и за друго - защото осъзнах, че има много хора, които правят това - измислят си живот, съчиняват си биография, защото се срамуват от истинските. И колкото повече го осъзнавах, толкова повече осъзнавах и още нещо - че не си струва. Защото не можем да избягаме от себе си. И защото не е толкова страшно, че лъжем другите, а че лъжем себе си.
Драмите в тази книга са много - лични, семейни, професионални. Но не са пресилени. Напротив, навярно твърде много жени биха се разпознали.
Денят на жената, който е в центъра на тази книга, не протича като типичния "женски празник". Но всъщност се оказва безкрайно важен - защото води до разкрития, осъзнаване, вглеждане. И подтиква героините да потърсят нови пътища.
Признавам, че финалът ми се стори малко прекалено оптимистичен. Но пък защо не? Аля, Женя и Вероника го заслужават. Заслужава го дори Марина. И дано и в истинския живот има повече такива щастливи финали.
Харесах книгата и се радвам, че я прочетох. За мен си заслужаваше напълно, надявам се да намери много /по/читатели.

[Данна Донку · Rating 5 out of 5]

"Денят на жената" започва леко и забавно, за да ни потопи сред тайни, тежък живот, притеснения, неволи, върхове и падения на четирите героини. Сюжетът е плавен и не усещаш кога си затънал в тъгата зад очите на успелите дами, коя от коя с по-тежка съдба. Всяко зло за добро - предаването, което ги събира на една сцена само за да унищожи публичния им образ и да извади наяве "кирливите ризи", ги кара да погледнат на живота си от друг ъгъл, да хванат юздите и да направят промени. Дъното, на което ги запраща умишлено водещата, всъщност им дава криле да последват желанията си и да не робуват на общественото мнение. Книга с поуки. Много, много ми хареса.

[Vicki · Rating 4 out of 5]

Sometimes you read books to think about Literature and Humanity and What It All Means. Sometimes you just need a good book about all the problems women get from men and then they solve them and there's a happy ending and they all go get pedicures. This book is one of the latter, even though it has a distinctly Russian twist. The basic plot premise is that three successful women go on a talk show led by another successful woman. They are a doctor, a writer, and an actress. They all seem successful on the outside, but their inner lives have been tough. Like real -life tough. And the book explores them all in detail. The outcome ends up a little too neatly, but sometimes you need happy endings. Life is hard enough.

[Elena · Rating 3 out of 5]

Не так хорошо как "Дневник свекрови."