What do you think?
Rate this book
Опасни жени
В тази книга ще срещнете най-прелъстителните и най-шокиращите фатални жени. Представят ги седемнайсет съвременни майстори на криминалната литература в разкази, спиращи дъха. Мистериозна дама предлага гибелен пакт, на който трудно можеш да откажеш. Демон в женски образ се въздига от гроба в стремеж да властва над света. Измамена жена копнее за сърцето на старата си любов, за сърцето му като анатомичен орган...
Опасните жени са сред нас. По-слабият пол ли? Не ставайте смешни. И бъдете нащрек! Понякога мъжете са готови да рискуват всичко, за да се доближат до неустоимия им плам. До смъртоносният им плам...
Опасните жени са сред нас. По-слабият пол ли? Не ставайте смешни. И бъдете нащрек! Понякога мъжете са готови да рискуват всичко, за да се доближат до неустоимия им плам. До смъртоносният им плам...
358 pages, Paperback
First published January 1, 2007
3 people want to read
About the author
Ed McBain
679 books672 followers"Ed McBain" is one of the pen names of American author and screenwriter Salvatore Albert Lombino (1926-2005), who legally adopted the name
Evan Hunter
in 1952.
While successful and well known as Evan Hunter, he was even better known as Ed McBain, a name he used for most of his crime fiction, beginning in 1956.
He also used the pen names John Abbott, Curt Cannon, Hunt Collins, Ezra Hannon, Dean Hudson, Evan Hunter, and Richard Marsten.
While successful and well known as Evan Hunter, he was even better known as Ed McBain, a name he used for most of his crime fiction, beginning in 1956.
He also used the pen names John Abbott, Curt Cannon, Hunt Collins, Ezra Hannon, Dean Hudson, Evan Hunter, and Richard Marsten.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
July 27, 2022
Както често се случва в сборниците, тук също събраните разкази могат да бъдат разделени на много добър, средна работа и пълнеж. Като всичко изписано, разбира се е изцяло субективно мнение.
Ед Макбейн – Импровизацията.
Ударно започва сборникът още с първия разказ, който стартира като обещаваща свалка с руса, синеока мацка, а завършва по най-неочаквания начин. Това бе един от много силните разкази, който се чете буквално на един дъх. – много добър
Уолтър Мозли – Карма
Този криминален разказ с ноар елементи, е може би един от най-силните в този сборник. Има някои сценарий, както във филмите, така и в книгите, които остават вечно популярни и винаги печелят аудитория. Разказът „Карма“ не е по-различен. Има всичко – детектив, фатална жена, която иска своето отмъщение и капчица късмет за… хах, разбира се, че няма да ви кажа за кой. – много добър
Лора Липман - Скъпо списание „Пентхаус“ (първа чернова)
Един от най-честите въпроси, които получават писателите е „Как ви хрумват идеите“ другият предполагам е „Откъде черпите вдъхновение?“. Отговорът най-вероятно е колко еднакъв, толкова и различен, но в случая Лора Липман отговаря по един доста, нека го наречем, зловещ начин. Разказът обаче е написан сравнително скучно, коеот леко разваля удоволствието затова оценката ми за него е – средна работа
Нелсън Демил – Рандеву
Този разказ на Нелсън Демил е може би един от най-безинтересните които съм чел някога. Един разузнавателен патрул във Виетнам, попада под мерника на жена снайперист. Кой кого ще надвие, вече е отделен въпрос. – пълнеж
Томас Х. Кук – Какво предлагаше тя
Романтика, смърт и едно наранено сърце. Този разказ е един от най-мрачно – романтичните, които присъстват в този сборник. Една жена избира как да се случи всичко около нея до последната минута. Чия обаче ще бъде тази последна минута вече е друг въпрос. Доста приятен разказ с един сладко-горчив привкус. – много добър
Лоренцо Каркатера – На хиляда мили отникъде
Отмъщението, как казват хората, се сервира студено. Това означава да бъде премислено добре и всичко да се организира както трябва, за да може да му се наслади човек. Мъж и жена в една случайна среща от която само един ще си тръгне. Развръзката в разказа е страхотна – много добър
Джей А. Джанс – Свидетел
Поантата на този разказ е повече от ясна – никога човек не може да знае какво му готви съдбата. А понякога съдбата е повече от справедлива, макар и много рядко. – средна работа
Иън Ранкин – Слабост
Един доста слаб разказ за един надзирател, който обича да си вре носа в чуждите работи. При това буквално – разказът не ме впечатли особено, но пък краят беше приятно неочакван. – средна работа
Джей Макинърни – Третият
Не, тук не става въпрос за тройка и не, разказът не е добър. Третият звучи като едно много пошло копие на „Катастрофа“ на Джеймс Г. Балард, но без да присъства задълбочаването в персонажите. Връзката с настоящия сборник е почти минимална, а разказът, поне за мен, е пълна загуба на време – пълнеж
Джойс Каръл Оутс – Дай ми сърцето си
Написан в епистоларна форма, принципно този разказ би попаднал в графа „пълнеж“, но истината е, че успя да се добере до „средна работа“. Разказът засяга теми, които често остават прекалено интимни, но оставят ужасяващ белег върху потърпевшите. Хубавото е, че поне на хартия има някаква форма на справедливост, ако дори може да се нарече такава. – средна работа
Андрю Клаван – Нейният владетел и господар
С лекия садистичен привкус, този разказ успява да заиграе с една много типична мъжка черта – а именно животинското привличане, прерастващо във форма на контрол. Въпросът тук е, кой кого контролира? За съжаление, най-първичните реакции, при които забравяме за мисълта, най-често се превръщат в наш най-ужасяващ капан. – много добър
Джон Конъли – Постройката на господин Грей
Като цяло Конъли е сред писателите, които много умело успяват да вплетат реалистичен сюжет със свръхестествена нотка. Разбира се, тук историята не е по-различна, но според мен този му разказ се нарежда сред едни от най-силните, които съм чел. – много добър
Ан Пери – Дебнеща вълна
Този разказ според мен може да се разглежда по два начина – единият е като сериозен разказ, като това директно го поставя на дъното при пълнежа, а другият е по-скоро като сатира, което директно го превръща в разказ от средна хубост. Поне аз предпочитам да го разглеждам по втория начин. Три сестри, всяка с напълно различен характер, се оказват въвлечени във водовъртежа на собствените си грехове, а най-лошото в цялата работа е, че не се знае кой ще оцелее накрая. – средна работа/пълнеж
Елмор Ленард - Лули и Хубавеца
Разказът е пълна глупост. Ленард е опитал да напише история тип Бони и Клайд, като тук разбира се, разказът е в полза на Бони, но за мен не се е получило добре. – пълнеж
Джефри Дивър – Лоша по рождение
Според мен разказът на Дивър е един от най-добрите в този сборник и явно неслучайно са го поставили последен. – много добър.
Ед Макбейн – Импровизацията.
Ударно започва сборникът още с първия разказ, който стартира като обещаваща свалка с руса, синеока мацка, а завършва по най-неочаквания начин. Това бе един от много силните разкази, който се чете буквално на един дъх. – много добър
Уолтър Мозли – Карма
Този криминален разказ с ноар елементи, е може би един от най-силните в този сборник. Има някои сценарий, както във филмите, така и в книгите, които остават вечно популярни и винаги печелят аудитория. Разказът „Карма“ не е по-различен. Има всичко – детектив, фатална жена, която иска своето отмъщение и капчица късмет за… хах, разбира се, че няма да ви кажа за кой. – много добър
Лора Липман - Скъпо списание „Пентхаус“ (първа чернова)
Един от най-честите въпроси, които получават писателите е „Как ви хрумват идеите“ другият предполагам е „Откъде черпите вдъхновение?“. Отговорът най-вероятно е колко еднакъв, толкова и различен, но в случая Лора Липман отговаря по един доста, нека го наречем, зловещ начин. Разказът обаче е написан сравнително скучно, коеот леко разваля удоволствието затова оценката ми за него е – средна работа
Нелсън Демил – Рандеву
Този разказ на Нелсън Демил е може би един от най-безинтересните които съм чел някога. Един разузнавателен патрул във Виетнам, попада под мерника на жена снайперист. Кой кого ще надвие, вече е отделен въпрос. – пълнеж
Томас Х. Кук – Какво предлагаше тя
Романтика, смърт и едно наранено сърце. Този разказ е един от най-мрачно – романтичните, които присъстват в този сборник. Една жена избира как да се случи всичко около нея до последната минута. Чия обаче ще бъде тази последна минута вече е друг въпрос. Доста приятен разказ с един сладко-горчив привкус. – много добър
Лоренцо Каркатера – На хиляда мили отникъде
Отмъщението, как казват хората, се сервира студено. Това означава да бъде премислено добре и всичко да се организира както трябва, за да може да му се наслади човек. Мъж и жена в една случайна среща от която само един ще си тръгне. Развръзката в разказа е страхотна – много добър
Джей А. Джанс – Свидетел
Поантата на този разказ е повече от ясна – никога човек не може да знае какво му готви съдбата. А понякога съдбата е повече от справедлива, макар и много рядко. – средна работа
Иън Ранкин – Слабост
Един доста слаб разказ за един надзирател, който обича да си вре носа в чуждите работи. При това буквално – разказът не ме впечатли особено, но пък краят беше приятно неочакван. – средна работа
Джей Макинърни – Третият
Не, тук не става въпрос за тройка и не, разказът не е добър. Третият звучи като едно много пошло копие на „Катастрофа“ на Джеймс Г. Балард, но без да присъства задълбочаването в персонажите. Връзката с настоящия сборник е почти минимална, а разказът, поне за мен, е пълна загуба на време – пълнеж
Джойс Каръл Оутс – Дай ми сърцето си
Написан в епистоларна форма, принципно този разказ би попаднал в графа „пълнеж“, но истината е, че успя да се добере до „средна работа“. Разказът засяга теми, които често остават прекалено интимни, но оставят ужасяващ белег върху потърпевшите. Хубавото е, че поне на хартия има някаква форма на справедливост, ако дори може да се нарече такава. – средна работа
Андрю Клаван – Нейният владетел и господар
С лекия садистичен привкус, този разказ успява да заиграе с една много типична мъжка черта – а именно животинското привличане, прерастващо във форма на контрол. Въпросът тук е, кой кого контролира? За съжаление, най-първичните реакции, при които забравяме за мисълта, най-често се превръщат в наш най-ужасяващ капан. – много добър
Джон Конъли – Постройката на господин Грей
Като цяло Конъли е сред писателите, които много умело успяват да вплетат реалистичен сюжет със свръхестествена нотка. Разбира се, тук историята не е по-различна, но според мен този му разказ се нарежда сред едни от най-силните, които съм чел. – много добър
Ан Пери – Дебнеща вълна
Този разказ според мен може да се разглежда по два начина – единият е като сериозен разказ, като това директно го поставя на дъното при пълнежа, а другият е по-скоро като сатира, което директно го превръща в разказ от средна хубост. Поне аз предпочитам да го разглеждам по втория начин. Три сестри, всяка с напълно различен характер, се оказват въвлечени във водовъртежа на собствените си грехове, а най-лошото в цялата работа е, че не се знае кой ще оцелее накрая. – средна работа/пълнеж
Елмор Ленард - Лули и Хубавеца
Разказът е пълна глупост. Ленард е опитал да напише история тип Бони и Клайд, като тук разбира се, разказът е в полза на Бони, но за мен не се е получило добре. – пълнеж
Джефри Дивър – Лоша по рождение
Според мен разказът на Дивър е един от най-добрите в този сборник и явно неслучайно са го поставили последен. – много добър.
March 5, 2024
Опасните жени са навсякъде... Чакат, дебнат... Сякаш винаги на една ръка разстояние, а в същото време толкова недостижими.
Висока блондинка в коктейлна рокля, която лениво върти стъклена чаша между дългите си пръсти и незаинтересовано пробягва с поглед над тълпата в бара.
Невидима пред деня и през нощта дама, която двадесет и три години, девет месеца и единадесет дни следва неотлъчно мъжа, който я е изоставил.
Елегантна чаровница, която съвсем безпричинно набелязва следващата си жертва на летище, и оплита нищо неподозиращото момче в мрежите си с уж безкористни обещания.
Млада и дръзка снайперистка, смъртоносна дама с пушка в ръцете, която полека-лека сама избива разузнавателен патрул из джунглите на Виетнам.
Хитра манипулаторка, която играе ролята на жертва пред обществото, само за да си осигури перфектното алиби преди да убие съпруга си...
И още, и още...
Имаше и по-слаби разкази в колекцията, но като цяло определено мога да кажа, че много ми хареса. Особено препоръчвам „Импровизация“ и „Рандеву“.
Висока блондинка в коктейлна рокля, която лениво върти стъклена чаша между дългите си пръсти и незаинтересовано пробягва с поглед над тълпата в бара.
Невидима пред деня и през нощта дама, която двадесет и три години, девет месеца и единадесет дни следва неотлъчно мъжа, който я е изоставил.
Елегантна чаровница, която съвсем безпричинно набелязва следващата си жертва на летище, и оплита нищо неподозиращото момче в мрежите си с уж безкористни обещания.
Млада и дръзка снайперистка, смъртоносна дама с пушка в ръцете, която полека-лека сама избива разузнавателен патрул из джунглите на Виетнам.
Хитра манипулаторка, която играе ролята на жертва пред обществото, само за да си осигури перфектното алиби преди да убие съпруга си...
И още, и още...
Имаше и по-слаби разкази в колекцията, но като цяло определено мога да кажа, че много ми хареса. Особено препоръчвам „Импровизация“ и „Рандеву“.
July 27, 2022
Приятен сборник с немалко добри разкази, но все пак нещо му липсва за да получи повече от три звезди.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews