Лечителката и рунтавата ѝ котка

Паралелен свят #I

by Контадин Кременски

В един свят, успореден, на секунда от нашия (а понякога и по-малко) се случват случки, които тук са само приказки. И се сбъдват забравени мечти. Теодора, героинята от съпротивата и войната с извънземен завоевател на Земята, се готви за сбогуване с живота, но попада в друг, също така интересен свят. Прави го по-добър. Среща нови, но и стари приятели. Също и стария нов враг... Това, което лети на корицата, наистина е подводница, около нея се разиграват повечето откачени истории в десетте книги на „Паралелен свят“.

С присмех към суетата на съвременния свят, писателят умело и непринудено разобличава глупостта, злобата, завистта, алчността, страха. Още в началото подсказва, че смърт няма, а е само преход към другаде, където ни е мястото според делата ни. Всяко наше действие си има последствия и твори нашето утре. Тази книга ни прави по-добри.

А котката?.. За нея и много други любопитни неща ще научите от книгата.

Книгата може да бъде закупена в сайта слово.бг (домейнът е на български) в раздел Кънигы

372 pages, ebook

Published January 6, 2022

Reviews

[Eti · Rating 5 out of 5]

Харесах много! Напомня ми по стил и на ЗАВРЪЩАНЕ В „ЗЕЛЕНАТА КОТКА“ от Сибин Майналовски...

[Красимир Беров]

Тaя книга си струва да се прочете дори само заради бележките под линия! Само седемдесет и шест, и още една в разказа от Джованино Гуарески накрая. Освен това, може пък да видите разликата межу й и ѝ 😎. …и е подробно отражение на действителността през очите на обикновения човек. Обогатява…

[Shadowfax · Rating 2 out of 5]

Убягна ми смисълът честно казано, а може би и претоварва с мръснишките шегички. Общата идея откъм фентъзи сюжета е иначе много добра, но като с други български произведения, изпълнението не е на нивото на идеята, поне по моето скромно мнение на фентъзи-читател.

[Виктор Дачев · Rating 2 out of 5]

Не ми хареса...
Почва като пасторално детско (само дето котката и асистентката се *** с всичко мъжко от съответния вид) фентъзи. Добре. Хуморче от различен вид. Добре. Паралелни вселени. Добре. Мъдър, просветен, добър и разбира се красив принц. Добре. Мъдър, просветен, добър и т.н. султан. Добре. До тук с добрето.
Ама представяте ли си какъв ужас е демокрацията, защото там вместо чудесни султани властта забрабват шайка ненорманици и народа страда. Хммм....
По някое време от някъде се изсипва персонаж, подобен на Смийгъл от Хобит. Деградира, с белези от маска и напълно психирал че щели да го заразят с вируса (ама нали всеки знае че имунитет се играждал както предоледували една четвърт от хората). Здравей, Мангъров, сбогом 30 000 повече от средното починали българи.
Появавава се страховита (военно) Империя на Дъгата, под влияние на чиито мисионери младите мъже си завират в дупетата кухненски инвентар.
Постепено историята се разпада на нямащи нищо общо с историята и света истории като примерно колко е ужасно осиновяваването на деца от приемни семейства.
Една от 2-та процента книги, които просто не успях да дочета. Сигурно съм изпуснал колко е било хубаво по Тошово време, вероятно и колко готин е Путин. Явно няма и да разбера защо автора е тракторист в Италия, а не на някое прекрасно място с благ и мъдър хан.

[Lrd Sky · Rating 1 out of 5]

Не ми хареса. Много ми се искаше да попадна на хубава българска книга от последните години, но тази не е.
Има много от нещата които мразя и ме дразнят:
- корицата е колаж от снимки.
- части от книгата е просто автора си споделя мнението по популярни въпроси като религия, политика, домашно насилие, екология и тн. Не се чувства, че чета книга а мрънканията на дървен философ.
- Част от шегите с имената на герои разчитат на това читателя да разбира италиански. Простосмъртните читатели ( като мен) не разбират грам италиански Как е решил автора този проблем? Бележки под текста. Буквално този автор си обяснява шегите вместо да пише такива които да разсмиват.

Дори да игнорирам нещата които мразя тази книга не е чак толкова оригинална като сюжетни идеи, но това не е лошо.
Въпреки изказаното ми негативно мнение мисля, че книгата има потенциал. Една красива корица + пренаписване така, че да не трябват бележки под линията + социалните коментари да са написани по-зряло.

[Viki · Rating 4 out of 5]

Хумора е много готин, макар и малко дебелашки, но има и от тънкия.
Прави много добър образ за неща, които може да се случат в близкото и далечното бъдеще. Героите са много готини и любимите са ми Мърка и Разхайт.
Мърка си е чиста скица и не се дава на никого.
Разхайт е от типа, който ако го опишеш на кратко, ще си кажеш ,,Какъв е тоя, бе!", но всъщност е много добър човек.
Самата идея е нещо като ,,Шрек", но вместо различни приказни герои, имаме различни светове и пришалци от един свят в друг.
И като цяло често ще се чудите ли дали да смеете или да плачете. Или поне да се притеснявате за тези хора и светове.

[Besta Zheleva · Rating 4 out of 5]

Хумористична, интересна и написана по увлекателен начин. Хареса ми как тънко осмива съвременния свят, как представя други, “по-изостанали” светове като по-добри, просто защото хората в тях са все още човечни. На преден план излизат добродетелите и тяхната сила, което е добра поука.

Светът е интересен, има безброй планети, учени, които изследват новооткритите места, говорещи котки, пътуване във времето. И въпреки всичко това, не е тежка или сложна за разбиране.

Със сигурност ще изслушам и втората книга, когато излезе в Сторител съвсем скоро! Надявам се да е дори по-добра.

[Валентин Попов · Rating 5 out of 5]

Контадин Кременски е успял със завидна лекота и майсторство да пресъздаде истории, забъркани от мистика, фантастика, забързано действие, невероятни обрати и адски много хумор. Бих го сравнил с Удхаус, но с южняшка прямота и няколко щедри щипки Дъглас Адамс.