What do you think?
Rate this book
Лукчета и виолетки
Това е роман изцяло написан на северозападен диалект.
Авторът му ще ви отведе в Северозападното село Сливата и ще ви разкаже забавни ситуации,в които героите му попадат.По български неподправени,някои от действията им ще ви възмутят,а други ще ви разсмеят.Всичко е натурално,непретенциозно и познато.
Но както казва малката героиня в романа:"Нема да се плашите,щом моите ора са оцелели и вие че оцелеете."
Авторът му ще ви отведе в Северозападното село Сливата и ще ви разкаже забавни ситуации,в които героите му попадат.По български неподправени,някои от действията им ще ви възмутят,а други ще ви разсмеят.Всичко е натурално,непретенциозно и познато.
Но както казва малката героиня в романа:"Нема да се плашите,щом моите ора са оцелели и вие че оцелеете."
146 pages, Paperback
First published January 1, 2021
30 people want to read
About the author
Калина Иванова
8 books6 followersКоя съм аз? Коя е Калина Иванова?
Всеки човек има поне две биографии. Едната е тази, която описва в сивито си, когато търси работа, а другата е тази, която го определя като личност. Аз ще ви разкажа накратко втората.
Коя съм аз?
Родена съм в едно малко градче на брега на река Дунав. Имах прекрасно детство – тичаща боса по баирите или забила нос в поредния вълнуващ роман. Научих се да чета още на пет години, понеже майка ми не успяваше да задоволи непрестанният ми глад за нови и нови приказки. До края на трети клас бях изчела всички възможни приказки и тъкмо бях започнала да изпадам в безтегловност, когато открих съкровищата създадени от Карл Май, Марк Твен, Майн Рид и Джек Лондон. Потопих се изцяло в техния свят.
Горе долу по това време разбрах, че обичам да пиша. Само при вида на празния лист се вдъхновявах. Бях убедена, че призванието ми е да бъда писател. Но когато станах 18-20 годишна, установих, че дори и добре да го правя, все още нямам какво да кажа с произведенията си. Тогава взех решение да спра, докато не дойде този момент. И той дойде. Преди около три години отново ме обхвана непреодолимо желание да пиша. И разбира се започнах.
Естествено, никога не съм спирала да чета. Чета много и различна литература.
Какво чета
През последните години изчетох всичко възможно от Ошо, Успенски, Вадим Зеланд. Наскоро прочетох „Пътуване към себе си“ на Блага Димитрова. Харесвам Харуки Мураками, Елиф Шафак, Керстин Гир и т.н. Много ме впечатли шедьовъра на Клариса Пинкола Естес „Бягащата с вълци“. А най-интересното е, че в деня‘ в който изпратих книгата си в издателството, открих един роман, за който бях чувала, но до момента така и не бях чела. Това е 1984 на Оруел. Потапяйки се в него, се убедих, че думите на Тесла за единния източник на вдъхновение са абсолютно верни и, че няма нищо случайно на този свят.
Какво ме вдъхновява.
Буквално всичко може да ме вдъхнови. Вярвам, че идеите кръжат около нас, но за да ни достигнат е необходима правилна настройка. Един вид да сме на една вълна с тях.
Вдъхновението за романа
Вдъхновението за романа „Да се влюбиш във вещица“ дойде от един много ярък сън. Сънувах моята вещица да разресва дългите си огнени коси в чудна градина. Гледайки я, осъзнах, че всяка жена носи подобна магьосница дълбоко в себе си.
Прииска ми се всяка от нас, независимо на какъв етап от живота си се намира, да пожелае с цялото си сърце да разкрие магьосницата в себе си и с нейна помощ да направлява живота си.
Магията е част от реалността. Наистина непризната част, но това не я прави по-малко истинска.
Романът.
Обичам да пиша на косъм от реалността. Харесва ми, когато в историята тихо се промъква магията и се настанява в скута на читателя.
Всеки човек има поне две биографии. Едната е тази, която описва в сивито си, когато търси работа, а другата е тази, която го определя като личност. Аз ще ви разкажа накратко втората.
Коя съм аз?
Родена съм в едно малко градче на брега на река Дунав. Имах прекрасно детство – тичаща боса по баирите или забила нос в поредния вълнуващ роман. Научих се да чета още на пет години, понеже майка ми не успяваше да задоволи непрестанният ми глад за нови и нови приказки. До края на трети клас бях изчела всички възможни приказки и тъкмо бях започнала да изпадам в безтегловност, когато открих съкровищата създадени от Карл Май, Марк Твен, Майн Рид и Джек Лондон. Потопих се изцяло в техния свят.
Горе долу по това време разбрах, че обичам да пиша. Само при вида на празния лист се вдъхновявах. Бях убедена, че призванието ми е да бъда писател. Но когато станах 18-20 годишна, установих, че дори и добре да го правя, все още нямам какво да кажа с произведенията си. Тогава взех решение да спра, докато не дойде този момент. И той дойде. Преди около три години отново ме обхвана непреодолимо желание да пиша. И разбира се започнах.
Естествено, никога не съм спирала да чета. Чета много и различна литература.
Какво чета
През последните години изчетох всичко възможно от Ошо, Успенски, Вадим Зеланд. Наскоро прочетох „Пътуване към себе си“ на Блага Димитрова. Харесвам Харуки Мураками, Елиф Шафак, Керстин Гир и т.н. Много ме впечатли шедьовъра на Клариса Пинкола Естес „Бягащата с вълци“. А най-интересното е, че в деня‘ в който изпратих книгата си в издателството, открих един роман, за който бях чувала, но до момента така и не бях чела. Това е 1984 на Оруел. Потапяйки се в него, се убедих, че думите на Тесла за единния източник на вдъхновение са абсолютно верни и, че няма нищо случайно на този свят.
Какво ме вдъхновява.
Буквално всичко може да ме вдъхнови. Вярвам, че идеите кръжат около нас, но за да ни достигнат е необходима правилна настройка. Един вид да сме на една вълна с тях.
Вдъхновението за романа
Вдъхновението за романа „Да се влюбиш във вещица“ дойде от един много ярък сън. Сънувах моята вещица да разресва дългите си огнени коси в чудна градина. Гледайки я, осъзнах, че всяка жена носи подобна магьосница дълбоко в себе си.
Прииска ми се всяка от нас, независимо на какъв етап от живота си се намира, да пожелае с цялото си сърце да разкрие магьосницата в себе си и с нейна помощ да направлява живота си.
Магията е част от реалността. Наистина непризната част, но това не я прави по-малко истинска.
Романът.
Обичам да пиша на косъм от реалността. Харесва ми, когато в историята тихо се промъква магията и се настанява в скута на читателя.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
January 11, 2022
Така съм се смяла само на Никола Крумов и на "Лейди Гергана" 😁 Въпреки,че не съм израсла на село,припознах се в лудориите на малката Дарина и тя ме върна в спомените за моето детство.Четейки книжката,която е написана изцяло на диалект,дори не усещаш,че се смееш с глас.Не четете на обществено място,защото околните могат да ви помислят за полудели 😁Горещо препоръчвам за повдигане на настроението !
April 28, 2022
Много се смях и аз 😂
Ареса ми!
Ареса ми!
This entire review has been hidden because of spoilers.
Read
February 10, 2022Всички сте чели Пипи Дългото чорапче нали, но ако все още не сте чели Лучкета и виолетки време е да го направите. Авторката Калина Иванова също като Астрид Линдгрен разказва за пакостите и лудориите на Дарина. Тя си няма Томи и
Аника за приятели, но си има
Кирчо:,, Он ми носи на ъкъла, кво му кажем ме слуша, оди по мене като куче.” Както разбрахте романът е написан на северозападен диалект, но е разбираем, дори ще се учудите, че повечето думи сте ги чували. В село Сливата, където се развива действието освен двете деца живеят всякакви чешити. През смях ще научите какво с се случва с тях в къщите в кръчмата, в училище от главната героиня, която наричат поселана, защото обича да обикаля из селото. Това е книга, която ще четете с усмивка.
Аника за приятели, но си има
Кирчо:,, Он ми носи на ъкъла, кво му кажем ме слуша, оди по мене като куче.” Както разбрахте романът е написан на северозападен диалект, но е разбираем, дори ще се учудите, че повечето думи сте ги чували. В село Сливата, където се развива действието освен двете деца живеят всякакви чешити. През смях ще научите какво с се случва с тях в къщите в кръчмата, в училище от главната героиня, която наричат поселана, защото обича да обикаля из селото. Това е книга, която ще четете с усмивка.
September 25, 2023
Няма такова нещо, четеш смееш се и ревеш от смях! Щом нейните хора са оцелели, щом аз оцелях след прочита, и Вие ще оцелеете!
Четете смело и безотговорно!
Четете смело и безотговорно!
This entire review has been hidden because of spoilers.
February 15, 2022
Изключително забавен роман, смях се от сърце. Диалекта е разбираем, което прави изживяването пълно. Авторът умело е подбрал думите, без да използва нецензурна реч, което прави "Лукчета и виолетки" най-добрата книга написана на Северозападен диалект. Смело мога да кажа, че сюжета на "Лукчета и виолетки" е подходящ за всички възрасти. Това е книга, която всеки родител спокойно може да подари на детето си и да се наслади на усмивката му.
Благодаря на автора за това тези прекрасни емоции!
Благодаря на автора за това тези прекрасни емоции!
February 9, 2022
Увлекателно написано, жив, неподправен език, интересни преживявания и битови "проблеми", решавани по съвсем кардинални за региона методи и ... много-много хумор! Въпреки че за хора като мен, от брега на морето, този език е "чужд", привлекателният изказ (в първо лице) прави четенето изключително приятно!
March 17, 2022
Развесели ме, много забавна. Препоръчвам.
September 11, 2022
Получих книжката като подарък в доста труден момент от живота ми. Четях и препрочитах отделни случки, забавлявах се с главната героиня и до сълзи се смях. Страхотно четиво за отпускане на психиката.
June 17, 2024
Прекрасна книга, написана със свежо чувство за хумор, която не искаш да свърши. Препоръчвам ви я! Надявам се авторката скоро да ни изненада с нов роман.
Displaying 1 - 9 of 9 reviews