„Животът ни – купчина сол, оставена от боговете в Залива да съхне – отвсякъде вълни, които я размиват... вода отвсякъде, която я превръща в сълзи. … Както водата достига крайната цел, защото е впрегнала рибите да работят за нея, така всички думи съставят накрая една – която отвежда човека в Мълчанието. … Забравен лист хартия, останал в книгата от друго време. Човекът не написал върху нея нищо... И аз сега върху мълчанието му размислям.“