„Кръгът на лунната светлина“ е сборник с десет фентъзи разказа, издържани в най-добрите традиции на жанра. Отделните истории са ситуирани във вълшебния свят, добре познат на изкушения читател от романа „Изпитанието на Розара“. Със своя ненатрапчив, но толкова по-вълнуващ стил, те му придават допълнителна завършеност и плътност: героите, които го населяват, „омагьосват“ със своите копнежи, стремежи, любови, триумфи и провали, приключения и вълнуващи съдби.
"В лицето на Никола Чалъков имаме един мощен белетристичен талант в областта на фентъзи прозата." Здравка Евтимова
Роден съм в София през 1981 г. Преводач съм с английски и френски език. Завършил съм висше образование в НБУ – английска и френска филология; магистър по американистика и британистика; магистър по национална сигурност от Академията на МВР. „Изпитанието на Розара“ е вторият ми роман след „Железният скиптър“ (2000). Литературата винаги ме е привличала с безграничните възможности, които предоставя на въображението ни. С подходящите похвати и изразни средства можеш да се потопиш в съвсем истинска нова вселена. Като читател не се ограничавам до определени жанрове, но за собствените ми литературни опити винаги съм се насочвал към фентъзи. То е в отлична хармония с музиката, която обичам, както и с част от любимите ми книги.
“Кръгът на лунната светлина” от Никола Чалъков е сборник от фентъзи разкази. Благодаря на автора за копието от книгата. Да си призная подходих доста скептично към книгата, още повече, че не съм чела първата му и си мислех, че ще ми е трудно да навлезна в света, който е създал. Оказа се, че не съм имала основания за притеснение. Сборникът се оказа една приятна изненада. Рядко чета разкази, но тук ми беше доста интересно.
Хареса ми това, че четем да различни персонажи от една и съща вселена. Сигурна съм, че книгата е голямо удоволствие за тези, на които светът е вече познат. Въпреки това, аз се насладих на прочетенето. Героите се сблъскват с доста интересни проблеми и ми е трудно да определя любим разказ. Най-голямо впечатление ми направи този с турнира, който доста реалистично ме отведе в онези години, в които такива са се провеждали. Имах чувството, че аз самата съм там.
Персонажите, които са в центъра на всеки разказ са много добре изградени. Макар и да ги срещаме за първи път, успяваме да се свържем с тях и да ни стане любопитно какво ще им се случи. Самите разкази бяха интересни и динамични и не мисля, че имаше някой, който въобще да не ми допадне. Намерих нещо интригуващо във всеки от тях. Няма как да не спомена, че много ми хареса стила на писане на автора. Книгата се чете лесно, а на мен не ми бяха достатъчни 10 разказа.
Хареса ми. На моменти прекалено бързо се развиваше действието и според мен можеше да има поне малко повече характеризация на героите. Иначе стила на писане ми хареса, историите също бяха добри. Може би и ще продължа с "Изпитанието на Розара" някой ден. Но ако погледнем на тази книга като прелюдия на главният роман, според мен трябваше да е по-обемен, за да може някои от героите да се доразвият повечко.
Книгата вървеше доста бързо и начина на писане ми допадна много. Разказите бяха интересни и дори първите два бяха общо взето последователни със събитията в тях.
С удоволствие бих чел още за някои персонажи от няколко разказа и би ми било интересно какво се е случило с тези персонажи. Финалът на "Принцът" беше интересен и може да стане още по-интересен с едно продължение. След "Дъщеря на Клана" исках да прочета повече за миналото на Игнис. "Изгнаникът" е разказът, който като завърших исках да разбера какво се е случило с Жил и Будок, планът им беше доста интересен.
"-Не е ли така с много хора? Никой не се интересува от тях,докато не им се случи нещо хубаво.Или нещо лошо."
Тази книга е сборник с няколко разказа от света на Розара.Тук автора ни разказва, как малката Розата е отишла в Кръга да се обучава за магьосница. Както и интересни истории за магьосничките и матриархът на Крагът на лунната светлина.
Реших да започна книгите отзад напред, като си мисля,че по този начин ще се запозная по-добре с Розара и обкръжението й. Разказите са кратки и много увлекателни. Харесва ми,че са за различни герои. Така ги опознавам по-добре. Любимка ми е Игнис и се надявам да участва активно в "Изпитанието на Розара". Тя е магьосницата,която обикаля из цяла Тирилия и издирва момичета с магьосническа дарба. След което ги води в столицата, за да се обучават. Изключително рядко се срещат такива момичета, за това и са толкова ценни за Кръга. Разбира се има и чудовища,които искат да се доберат до такава млада кръв... Всички разкази ми харесаха,но най-интересен ми беше "Принцът". Беше ми много интересно да видя, принц в такава светлина :) Определено книгата, би била много интересна на читателите, които са се запознали с Розара или им предстои да се запознаят с нея. Оценката ми е 5/5🌟 "Понякога забравяше,че не е нужно да има нещо магическо в едно чудовище.У някои хора това бе вродено и без заклинания."