Из дневниците на Стела Д.

by Нели Върбанова

Първи трепети на любовта. Пламенни чувства. Множество въпроси и търсене на отговори.
„Дневниците на Стела Д.“ е емоционално връщане на автора към юношеството, към най-сладките години, свързани с ваканциите на село, срещата с първата любов, но и срещата със „системата“ от края на 80-те. Онази система, която препоръчваше „правилната“ музика, която държеше да сме „прилично облечени“ и „прилично подстригани“, без грим и „шантави“ аксесоари, без дънки и без рошав перчем.
В стремежа да открие себе си в очите на любимия, Стела копнее за съвършената взаимност в любовта, но наглед прости неща за нея сякаш се оказват сложни. Защо ли?
Това е книга за младостта – без значение от времето и пространството.

240 pages, Paperback

Published January 1, 2021

Reviews

[Viks Tomova · Rating 5 out of 5]

"Дневниците на Стела Д." ни разказва за съзряването на едно момиче, за оформянето на характер, вкусове и мироглед към живота. За първите пъти - първото влюбване, първата глупост, първата проява на смелост, първото разочарование... За чаканите летни срещи, за безсънните нощи, в които мечтаеш, за съмненията, за грешните думи, впечатления, хора...
(Следват емоционални отклонения, които обаче са важни за мен и книгата! 😄)
Действието в книгата се развива през 80те, в Социалистическа България и това допълнително придаде смисъл за мен. Аз съм от следващото поколение, родена в ранните 90 и била тийнейджър в ранните 00, но историите и вълненията на Стела страшно ми напомниха на моите собствени спомени. За миг се върнах в своята собствена стая, облепена с черни плакати на рок музиканти от пода до тавана. Спомних си как най-голямото ми богатство беше колекцията ми от значки и дискове с пиратска музика. Спомних си какво е да се измъкнеш през прозореца посред нощ ( мамо, не чети това! 🤣 ) за да седиш на пейка и да слушаш музика, в компанията на момчето, за което мислиш денонощно...  От друга страна осъзнах и по-пълнокръвно какви са били емоциите на моите родители, които неведнъж са ми разказвали за техните приключения. Баща ми е типичен дискар, майка ми -  рокаджийка и вкъщи и до ден днешен редовно се спори на шега коя музика е по-добра. Как са се взели едно време направо се чудя. 🤣 
Та, книгата е страхотна и вярвам, че ще се хареса на доста хора, така че -  препоръчвам я.

"Обожавам да се смея. Разсмивам се лесно и се смея шумно. За мен смехът е нещо прекрасно, което сякаш не много хора познават така, както аз и моите приятели. Винаги са ме отблъсквали същества, които нямат никакво чувство за хумор. Та нали смехът е една от характерните черти, отличаващи човека от животното?"

[Антония Сарафова · Rating 3 out of 5]

Книгата ми хареса доста като замисъл и начин на писане, но някак така и не ме грабна истински. Отдавам го на факта, че това е дневник, а не роман с изцяло измислен сюжет, който да се хареса на читателя (но признавам, че животът на Стела Д. си е заплетен и напълно достатъчен за роман). Поради тази причина, често си напомнях, че чета дневник и не бива да очаквам това, което бих очаквала при романтичен/драматичен роман. Същото важи и за това, че книгата беше доста емоционална, но не тъжна или сърцераздирателна, ами включваше емоции, за които беше писано в самия дневник. Емоциите бяха онези типичните за пубертета бързо сменящи се настроения и натрапчиви мисли, които всички сме имали. Толкова ме ядосваше главната героиня на моменти, но все си напомнях, че до преди 2-3 години аз бях същата. Определено ме върна в бурното тийнейджърсво!
Самата книга е структорирана точно като дневник. Има си дати и читателят много лесно разбира точно в кой период от живота на Стела се намира. Сюжетът върви плавно като роман, но от време на време има места, в които Стела не е попълвала дневника си. Там книгата прескача напред във времето, което направи самото четене по-бързо за мен. Фактът, че главната героиня е била тийнейджърка точно, когато и моите родители са били, направи всичко в пъти по-интересно за мен. Въпреки че те са ми разказвали доста за режима, научих много и сякаш сега разбирам по-добре начина, по който понякога се държат, както и защо мнението им по много въпроси е такова, каквото е.

[Димитър Йосифов · Rating 5 out of 5]

За мен това е перфектната книга, която може да четете на фона на оседемдесетарски български пънк и Metallica. Авторката ни разказва историята на група юноши, повлечени от различни житейски дертове, любов, досадни баби, хеви метъл, първи целувки под звездното небе на село. Сюжета се развива на село, което лично за мен е много много приятно. Връща ме в онези времена, когато изпитвах панически страх, че ще стоя едно денонощие при баба ми на село(което е на три км от града). Персонажите са изключително интересни и със силни характери. Тук е добре да кажа, че тия силни характери са на фона на онова детско поведение, но чисто детско поведение, а не подмолно и долно. Ситуациите в които ги поставя авторката са заплетени, интересни, но и малко комични. Стила на Нели е изключително приятен и увлекателен, не използва клишета и досадни чуждици, борави перфектно с езика, въпреки, че книгата й е детско-юношеска не е направила компромис със словото си. Ако искате да зарадвате някой подрастващ това е перфектния начин. Най-малкото, ако е с проблемно поведение ще се замисли дали така е добре и не натъжавали големите. Пожелавам на авторката здраве и вдъхновение за да ни радва с книгите си! Благодаря й за предоставеното копие!

[Monika · Rating 5 out of 5]

Останах очарована! Толкова завладяваща, чете се на един дъх! Успях да се потопя в тинейджърските години на моите родители, от първо лице да разбера повече за безгрижните лета, трепетите на първата любов и натиска на управляващата система над свободолюбивите младежи по онова време, за които само съм слушала от семейството ми. Авторката те държи толкова близо до чувствата и емоциите на главната героиня, които се изкачват и слизат като увеселително влакче! Имах изключително високи очаквания към книгата, които не само бяха достигнати, а дори и надминати!

[Ралица Нейчева · Rating 4 out of 5]

Това е излиянието на една подрастваща девойка, живееща по времето на Комунизма, силно живееща за емоции, преживявания и забавления, сякаш родена в грешното време.🔸️

[Никол · Rating 4 out of 5]

Здравейте, дружки👋👋
Преди две вечери прочетох последната страница "Из дневниците на Стела Д.". Хареса ми, много ми хареса! Авторката се беше свързала с мен, за да ми предостави копие и в началото предразсъдъците ми към книгата бяха големи, точно заради това когато я започнах тя абсолютно надмина очакванията ми и ме пристрасти до толкова, че я схрусках на две сядания. Жалко, че няма още!
•
Както се подразбира от заглавието историята е поднесена под формата на откъси от дневник (което признайте - определено звучи зарибяващо) и то не какъв да е дневник, а на тийнейджърка от края на 80те...ами, дайте го насам де! Аз - като същество, което винаги си е мечтаело да живее през 80те и 90те и с новопоявилия ми се интерес към живота и управлението по време на комунизма нямаше как да подмина ТАЗИ книга!
•
Нека видим героите, започвам със Стелчето - нея почувствах много близка до себе си, не мога да кажа, че тийнейджърските ни драми или пък методите за справяне съвпадат, но мислите й, проблемите и преживяванията ми бяха познати до най-малкия детайл. Затова и я харесах толкова много. Искам това момиче за приятелка! Останалите герои не почувствах така истински като Стела, но връзките между тях и уютността на отношенията им усетих.
•
Очаквах жаждата ми за подробности от живота в комунистическа България да бъде поне мъничко задоволена, така и стана! А за мечтите към 80те и 90те намерих още причини - искам това време, времето на контрабандната музика и дрехи, времето преди телефоните, времето на касетките (!)...
•
Не отричам, разбира се, че книгата си имаше и своите минуси - на моменти разсъжденията и анализите на Стела бяха твърде разумни по - скоро на възрастен, отколкото на дете, а голяма част от сюжетната се заврътя само около първата й любов. Паралелно с това обаче, покрай всички случки виждах нейното израстване и развитие.

[Simona Mitchell · Rating 4 out of 5]

"Из дневниците на Стела Д." е един разказ за времена, които ние не сме живели (поне моите набори и по-малките от мен), едни времена, в които всичко е било по-спокойно, първите любовни трепети са били вероятно по-силни, а общуването с връстниците се е случвало предимно навън, а не в личното пространство.

🌸

Ка��то се досещате от заглавието, книгата разказва за живота на Стела, или по-точно един конкретен момент - първото влюбване до полуда, в момче, което освен, че е по-голямо от теб, живее и в друг град. Обожавам да чета такива истории, ето защо започнах тази с огромно вълнение и очаквания, които определено бяха оправдани. А представянето на книгата беше едно от първите след разпускането на мерките и го направи толкова сантиментално, просто защото наистина тези книжни срещи ми липсваха страшно много.

[Ивайла Петкова · Rating 4 out of 5]

Определено книгата много ми хареса на моменти ми беше леко скучна но и имаше части на които не исках да спирам да чета. От нея можех освен понякога да се припозная но и разбрах как са живеели хората през комунизма и какво е било времето преди.

[Eva Dimitrova · Rating 5 out of 5]

“На крехките петнадесет години станах песимист по отношение на любовта.Дали ще повярвам някога в нея?”
.
Отчаяната любов. Тази,за която си готов да направиш всичко… За много хора любовта е нещо много просто-започваш да обичаш и магията става. Но не и за Стела,млада дама,която вярва в любовта и е готова да я преследва,докато не е 100% сигурна,че не е писано да и се случи. Стела си е набелязала едно специално момче,с чаровна усмивка и особено произношение на булвата “р”-Момчил. Тя се влюбва в него и с години отказва да го пусне,независимо какви трудности и донася съдбата. Стела трябва да открие себе си,за да намери любовта,а дали ще се случи?
…
Това е една изключително лека книга,която може да те отнесе в друг свят…или по-точно друго време. Действието се развива през 80-те,което лично мен много ме зарадва-винаги съм искала да разбера за живота по онова време,особено като слушах историите от родителите ми. Историята на Стела успя да ме усмихне,трогне,разплаче,разсмее и пак да ме усмихне. Персонажите бяха много добре изградени,през историята доста често се чудих дали да мразя или да обичам някой. Книгата ни показва,че не трябва да бързаме с това да си избираме “любовта на живота”,защото никога не можем да знаем истинското им лице.