В новата си книга Слав Хр. Караславов рисува образа на българина снеговите корени, настояще и бъдеще. Авторът обединява своите разкази и новели около темата за отговорността на човека пред родината и пред себе си. В тези творби се оглежда зеленият венец на българските планини. В тях звучат родни гласове, извира сок от вековни корени, без които ние не можем да съществуваме като българи и граждани на света. В новелите и разказите си Слав Хр. Караславов търси философското начало у човека, но не остава само при него. Той го извисява в поетическо-романтическа атмосфера, в която се раждат, страдат и се борят, умират и възкръсват неговите образи и герои.