Мопсът на Вазов

by Владислав Христов

„Мопсът на Вазов“ е книга, която разкрива необичайната чувствителност на един съвременен човек, рефлектиращ болезнено върху случващото се в света около нас и в света вътре в нас. По този начин тя препотвърждава предназначението на самата литература: да умиротворява, да облагородява, да бъде пътеводител в духовния ни живот.

Едно от най-приносните постижения на сборника е в заявената богата литературна култура на автора (с неизбежните реминисценции, алюзии и паралели от наши и чужди автори и произведения), както и надграждането на българската повествователна традиция, водеща началото си още от кратката публицистична проза на Ботев.

проф. д-р Людмил Димитров

Genres: Bulgarian Literature

136 pages, Paperback

Published January 1, 2021

About the author

Владислав Христов (р. 1976, Шумен) има многобройни публикации в периодичния литературен печат. През 2010 г. излиза дебютната му книга с кратки прози „Снимки на деца“. Носител е на първа награда от конкурса за кратка проза на LiterNet (2007) и на първа награда от Третия национален конкурс за хайку (2010). Член е на Тhe Haiku Foundation. Негови хайку са публикувани в издания като Simply Haiku, Sketchbook, The Heron's Nest, Мodern Haiku, The Mainichi Daily News и много други, част са от международни хайку антологии и сборници. През 2010 г. влиза в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Инициатор е на първия национален конкурс за фото-хайга „Сезони“ и на благотворителния проект „Оризови полета – фотографии и хайку“ за подпомагане на пострадалите от земетресението в Япония през март 2011 г.

Reviews

[Sve · Rating 4 out of 5]

"Тъй бързо падна първият сняг. Мислите ми останаха неприбрани."

Жанрът на тази книга е сполучливо определен като 'краткости'. В нея има къси разкази, любопитни бележки, поетични импресии и моментни снимки на уж незначителни неща. А от всяка 'краткост' тръгва една история - толкова дълга и заплетена, колкото читателското въображение й позволи да бъде.

[Tzeck · Rating 3 out of 5]

Симпатична книжка във всичките смисли на думата. Кратки тесктове без начало и край. Картечни откоси в безплътното тяло на времето - най-големият ни враг и единствен приятел. Смислите на много от тях не идват веднага, но когато дойдат - са на рояци и кражат дълго.