What do you think?
Rate this book
Когато Господ беше българин
Годините минават, споменът остава – за онова невероятно футболно лято на 1994 г., което започна много рано, още в средата на ноември 1993 г. Или може би започна далеч преди това, през декември 1991 г., когато в „Медисън Скуеър Гардън“ в Ню Йорк е теглен жребият за квалификационната надпревара за мондиала и нашите „лъвове“ се падат с Франция, Австрия, Швеция, Финландия и Израел…
Истинската история започва точно там, защото до великия гол на Костадинов българските национали – а с тях и целият народ – минават през истински възходи и падения. А по-късно идват и триумфалните нощи след двубоите с Гърция, Аржентина, Мексико и Германия, епохалният полуфинал с Италия, та чак до горещото посрещане на футболните звезди, окичени с бронзовите медали със стойността на злато.
В „Когато Господ беше българин“ спортният журналист Филип Друмчев разказва подробно за множеството скандали, тайни, свади, куриози, закачки, премеждия, обрати и геройства, белязали пътя на Пеневата чета до върховете на световния футбол! Върнете се назад във времето към онези свидни мигове, когато бяхме обединени и щастливи както никога преди и след това!
Истинската история започва точно там, защото до великия гол на Костадинов българските национали – а с тях и целият народ – минават през истински възходи и падения. А по-късно идват и триумфалните нощи след двубоите с Гърция, Аржентина, Мексико и Германия, епохалният полуфинал с Италия, та чак до горещото посрещане на футболните звезди, окичени с бронзовите медали със стойността на злато.
В „Когато Господ беше българин“ спортният журналист Филип Друмчев разказва подробно за множеството скандали, тайни, свади, куриози, закачки, премеждия, обрати и геройства, белязали пътя на Пеневата чета до върховете на световния футбол! Върнете се назад във времето към онези свидни мигове, когато бяхме обединени и щастливи както никога преди и след това!
224 pages, Paperback
Published January 1, 2021
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
Read
December 17, 2021Филип Друмчев - "Когато Господ беше българин", изд. "Сиела" 2021
Не съм вярвала, че ще напиша такива думи за "футболна" книга, но снощи тази книга ме държа будна до след полунощ.
Защо не съм вярвала, че ще напиша подобни думи ли? Ами защото поначало съм човек, който не се занимава и почти не се интересува от спорт. Тази книга обаче трябваше да я имам и да я прочета на всяка цена.
Защо ли? Ами защото през онази хиляда деветстотин деветдесет и четвърта година дори аз, която дотогава май нямах дори и понятие от футболните правила, бях обзета от онова вълнение, обхванало всички след заминаването на отбора ни за световното. И защото имам лични спомени от реакциите на хората около мен при всеки от мачовете с участието на България. И защото в един момент тогава, без да се усетя, "футболната треска" прихвана и мен.
.... Краят на юни 1994 г. Няколко дни преди края на учебната година. Сутринта след мача с Нигерия. Не знам как е било другаде, но в този ден, в нашата класна стая на десети "г" клас момчетата бяха в траурно настроение. И тежко на онова невежо момиче, което посмееше да попита за причината.
Мачът срещу Гърция. Аз и още няколко приятелки, седнали под терасата на едната, наострили уши за възгласите откъм апартаментите и "надутите до дупка телевизори". И майката на една от тези приятелки, периодично провикваща се от прозореца, за да ни съобщи резултати. И ние - все по-развълнувани.
Мачът с Аржентина. Същато ситуация, само че този път на мястото на радостното неверие при мача с Гърция имаше надежда. Че може би пък, кой знае, може и да стане.... Какво стана, знаем всички.
Мачът с Мекскико. Тук вече не знам какоцеляхме психически. Не знам дали другаде е имало по-развълнувана група момичета на възраст между 12 и 17 години. В деня след мача никоя от нас не можеше да говори, всички шепнехме - прегракнали бяхме от викане.
Мача срещу Германия вече гледах вкъщи. С лист и химикалка. Записвах резултати - кой, кога, в коя минута, какво, как, защо. Около нас напрежението растеше. Представете си "панелка" с 4 входа и 93 апартамента - това, което се чуваше по време на мача, със сигурност е предизвикало трусове някъде, а след последния съдийски сигнал изригна такъв всеобщ рев, че усетих разлюляване.
Помня колко залети с народ бяха улиците. Имах чувството, че никой не си е останал вкъщи. Непознати хора се прегръщаха, надигаха се чаши, свиреха автомобилни клаксони, народът крещеше от радост.
Имам един странен спомен оттогава. Живеехме в панелките в новата част на града, до центъра имаше сигурно 40 минути път пеша. Тръгнахме към центъра заедно с тълпата, и... нямам спомен как и колко сме вървели и как сме стигнали. Просто в един момент бяхме вкъщи пред телевизора, в следващия вече видях, че сме в центъра.
Ето заради всичко това, заради тези спомени и преживявания, реших, че ще прочета тази книга още щом излезе. Исках да си припомня, да видя американското лято през други очи.
Книгата на Филип Друмчев е добре написана, има баланс между чисто коментаторския и разказваческия език. Имаше и забавни моменти - за облозите около мачовете и песните, родили се около мача с Германия. Има интересни факти, без да се стига до "жълтини". За мен това беше истинска футболна хроника на едни от най-силните години за националния ни отбор.
Радвам се, че протех тази книга, заслужаваше си. Понякога имаме нужда да си хприпомняме хубавото - а тази книга припомня прекрасни моменти. Заслужаваше си да посегна към нея.
Не съм вярвала, че ще напиша такива думи за "футболна" книга, но снощи тази книга ме държа будна до след полунощ.
Защо не съм вярвала, че ще напиша подобни думи ли? Ами защото поначало съм човек, който не се занимава и почти не се интересува от спорт. Тази книга обаче трябваше да я имам и да я прочета на всяка цена.
Защо ли? Ами защото през онази хиляда деветстотин деветдесет и четвърта година дори аз, която дотогава май нямах дори и понятие от футболните правила, бях обзета от онова вълнение, обхванало всички след заминаването на отбора ни за световното. И защото имам лични спомени от реакциите на хората около мен при всеки от мачовете с участието на България. И защото в един момент тогава, без да се усетя, "футболната треска" прихвана и мен.
.... Краят на юни 1994 г. Няколко дни преди края на учебната година. Сутринта след мача с Нигерия. Не знам как е било другаде, но в този ден, в нашата класна стая на десети "г" клас момчетата бяха в траурно настроение. И тежко на онова невежо момиче, което посмееше да попита за причината.
Мачът срещу Гърция. Аз и още няколко приятелки, седнали под терасата на едната, наострили уши за възгласите откъм апартаментите и "надутите до дупка телевизори". И майката на една от тези приятелки, периодично провикваща се от прозореца, за да ни съобщи резултати. И ние - все по-развълнувани.
Мачът с Аржентина. Същато ситуация, само че този път на мястото на радостното неверие при мача с Гърция имаше надежда. Че може би пък, кой знае, може и да стане.... Какво стана, знаем всички.
Мачът с Мекскико. Тук вече не знам какоцеляхме психически. Не знам дали другаде е имало по-развълнувана група момичета на възраст между 12 и 17 години. В деня след мача никоя от нас не можеше да говори, всички шепнехме - прегракнали бяхме от викане.
Мача срещу Германия вече гледах вкъщи. С лист и химикалка. Записвах резултати - кой, кога, в коя минута, какво, как, защо. Около нас напрежението растеше. Представете си "панелка" с 4 входа и 93 апартамента - това, което се чуваше по време на мача, със сигурност е предизвикало трусове някъде, а след последния съдийски сигнал изригна такъв всеобщ рев, че усетих разлюляване.
Помня колко залети с народ бяха улиците. Имах чувството, че никой не си е останал вкъщи. Непознати хора се прегръщаха, надигаха се чаши, свиреха автомобилни клаксони, народът крещеше от радост.
Имам един странен спомен оттогава. Живеехме в панелките в новата част на града, до центъра имаше сигурно 40 минути път пеша. Тръгнахме към центъра заедно с тълпата, и... нямам спомен как и колко сме вървели и как сме стигнали. Просто в един момент бяхме вкъщи пред телевизора, в следващия вече видях, че сме в центъра.
Ето заради всичко това, заради тези спомени и преживявания, реших, че ще прочета тази книга още щом излезе. Исках да си припомня, да видя американското лято през други очи.
Книгата на Филип Друмчев е добре написана, има баланс между чисто коментаторския и разказваческия език. Имаше и забавни моменти - за облозите около мачовете и песните, родили се около мача с Германия. Има интересни факти, без да се стига до "жълтини". За мен това беше истинска футболна хроника на едни от най-силните години за националния ни отбор.
Радвам се, че протех тази книга, заслужаваше си. Понякога имаме нужда да си хприпомняме хубавото - а тази книга припомня прекрасни моменти. Заслужаваше си да посегна към нея.
December 5, 2021
Когато Господ беше българин, а ние – обединен народ: http://knigolandia.info/book-review/k...
Но в “Господ беше българин” историята е много по-обширна. Друмчев се връща назад, до декември 1991 г., когато е теглен жребият за квалификационната група, мачовете от която са истинско влакче в лунапарк – възходи и падения се редуват, успехи и скандали, един куп забравени вече драматични моменти и дори една обвинителна реч на Любослав Пенев към журналистите, която за първи път се помества книга – и последвалият бойкот към националния, много си обичаме бойкотите ние, и това не е единственият в този период.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/k...
Но в “Господ беше българин” историята е много по-обширна. Друмчев се връща назад, до декември 1991 г., когато е теглен жребият за квалификационната група, мачовете от която са истинско влакче в лунапарк – възходи и падения се редуват, успехи и скандали, един куп забравени вече драматични моменти и дори една обвинителна реч на Любослав Пенев към журналистите, която за първи път се помества книга – и последвалият бойкот към националния, много си обичаме бойкотите ние, и това не е единственият в този период.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/k...
Displaying 1 - 2 of 2 reviews