„С трудните проблеми се справям веднага. За невъзможните неща ми трябва малко време, за да ги реша.” Фритьоф Нансен
Историческото изследване с крайно неочакваното, но изключително прецизно заглавие „Почти невъзможно", посветено на еврейската емиграция към Палестина по време на Втората световна война, е втората книга на Георги Боздуганов след фундаменталния му труд „България - военният трофей на Сталин".
Читателят, ако не познава биографията на автора, едва ли ще изпита съмнение, че Боздуганов е учен историк, който от скромност е пропуснал да отбележи научните степени и звания преди името си. И това е така, защото, без да е хабилитиран, той владее в тънкости методологията на научното изложение. Търсенето и систематизирането на историческите извори естествено предшества текста на книгите му. Обективно, добросъвестно, без избирателност. Историческият извор (документът) е издигнат в своеобразен култ. Този подход, или по-скоро принцип, е материализиран в особената структура на „Почти Невъзможно", където от общо 350 страници съотношението авторски текст - документ е 80 към 270 страници в полза на приложените документи.
80-те страници авторски текст са синтеза на три годишен огромен, къртовски труд, методическо търсене в архивите в София, В. Търново, Берлин, Висбаден, Лондон, Женева, Ерусалим. Значителна част от приложените чуждестранни документи са преведени от самия автор, което ще рече, че Боздуганов е вероятно първият български изследовател, докоснал се до тях, макар те никога да не са били секретни. А това вече е несъмнен научен принос. И не само. Приносът е за доизграждането на реалния и в този смисъл справедлив геополитически образ на България, която през годините на войната, като Цар, Държава и Народ в условия на доминация на Третия Райх не просто е запазила на своя територия над 50 000 евреи, за да ги предпази от сигурно изтребление в нацистките концентрационни лагери, но с „почти невъзможна дипломация" през иглените уши на нацистите е помогнала на над 12 000 евреи да емигрират в Палестина - тогава британски протекторат, където да намерят истинското си спасение. С български транзитни визи и с български кораби под български национален флаг.