Историята на рисуването със светлина в България, разказана от проф. Валери Стефанов - фотографски кодове и носталгични сюжети.
Фотографията носи в себе си огромното наследство на сенките, на тревожещите образи, на старите диаболични огледала, на магическите живописни портрети. Всички те създават големия сюжет за колебливата, неясна и податлива на кражби идентичност.
Една Всеобща история на сенките очаква да бъде написана. Там ще се срещнат изчезващото и въобразеното, огледалата и сънищата, изворите и изображенията, фантазиите и фантасмагориите...
Фотографията може да бъде мислена като част от тази обща история на изображенията, на „призрачното, което плаши“, на „следите, които остават“...
Валери Стоилов Стефанов е български литературовед, професор по история на българската литература в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, председател на Съюза на колекционерите в България. Ръководител на Катедрата по история на българската литература и бивш декан на Факултета по славянски филологии в Софийския университет. Неговите изследвания са ориентирани към широк кръг проблеми, свързани с националната литературна история, с колективната идентичност, културната памет, идеологията и пр. През юни 2011 година Комисията за досиетата обявява, че от 1985 година Валери Стефанов е агент на Държавна сигурност[1] (6-то управление, отдел 7, занимаващ се с тероризъм, бягства от страната, анонимна дейност и издирване на лица[2]). Според самия него, сътрудничеството му се състои в анализирането на текстове на терористични заплахи