Платон Чечел е поканен на частно новогодишно парти. Но мъртвото тяло на един от гостите е намерено веднага след бала с маски. Убит е сякаш от върколак.
Снежните преспи са откъснали имението от света. Няма как да си отидат, а чудовището продължава да убива.
Но изведнъж у Чечел възниква сериозно подозрение, че върколакът е сред самите гости...
Andriy Kokotiukha (b. 1970) is a Ukrainian author, screenwriter and journalist. Having graduated from the Faculty of Journalism of the Taras Shevchenko National University of Kyiv, he has authored more than 50 novels, children’s books, crime fiction, documentaries and science fiction books. His novels have been made into films. He is a winner of several prestigious literary awards for many of his works.
"Платон Чечел беше доста уморен от четирите години на скитническия си живот, нощуващ под случайни покриви и върху легла на други хора. Отначало, когато трябваше да побърза да напусне Киев, далеч от греха, си помисли, че ще е за кратко. Но се показа, че това е илюзия. Той се превърна в нежелана личност. Близкото общуване с изгнаника беше опасно за другите хора. Чечел можеше да бъде арестуван всеки момент. Обявяването му извън закона бе въпрос на минути. Само ходатайството на хора, думата на които имаше определена тежест, му позволи засега да диша свободно, но все пак не забравяше, че това е балансиране по ръба на острието. Някакво неписано правило, никъде и от никого неутвърдено решение, правеше престоя на Платон в големите губернски градове нежелан. Най-малкият повод, леко да стъпеше накриво - и това щеше да позволи на полицията или жандармерията да го задържи. Като следваща стъпка щяха да го обявят за политически ненадежден, щеше да последва съд и заточение в Сибир." Ето такъв го срещаме, този път в Харков, на връх Коледа през 1913, бившият полицейски агент следовател Платон Якович Чечел, безкрайно уморен от бездомното скиталчество, не можещ да напусне Руската империя, тъй като за това му е необходим паспорт, какъвто по обясними причини той не може да получи. И още нещо в допълнение - доживотната емиграция в чужбина съвсем не би била достатъчно задоволително наказание за петербургските врагове на „наглият разследващ полицай, който смъртно бе обидил близки на императора лица, а следователно и самия император. Така че наказанието, което те предпочетоха за него, бе да го гонят от място на място, да бъде държан под дамоклев меч, всеки ден да се озърта и да не намира покой.“ Присъединете се към нас, за да продължим по стъпките на Изгнаника в третия том от криминалната поредица на украинския писател Андрий Кокотюха и изд. „Архипелаг“ („Златното пате“). Прочетете ревюто на „Книжни Криле“: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Имай много големи съмнения, че тази книга ще ми хареса. Първо, защото си я взех без абсолютно никакво предварително проучване, което почти винаги завършва с лошо ревю. Второ, защото освен детективските романи на Агата Кристи и сър Артър Конън Дойл, нищо друго от този жанр не ми допада. Поне до този момент.
Трябва да призная, че “Изгнаникът и върколакът” започна много объркано. В първите две-три глави нямах никаква идея какво се случва. Мислех си, че е някаква много завъртяна предистория, по едно време дори ми беше скучно. В стила на Кокотюха е да започва своите истории отдалеч, да ги преплита и върти в мрежи от съдби и интриги, така че когато изчете човек всичката тази информация много по-лесно да започне да навръзва нишката на събитията от сюжета. Героите бяха много, начина на обръщение (винаги по име и презиме) в Руската империя допълнително ме затрудняваше в началото, защото имах чувството, че изведнъж се говори за абсолютно други хора (в началото на книгата има списък с всички главни персонажи, така че и това не е драма) Понякога и диалозите между героите бяха дълги и дори изморителни, но аз лично отдавам това на спецификата на времето, в което се развива действието (1913-1914г.). Към средата на книгата обаче човек свиква и спира да му прави впечатление.
А сега малко за историята… Бившият следовател от киевската полиция Платон Чечел, при определени обстоятелства, се оказва в околията на Харков на частно новогодишно парти в имението на семейство милионери. Събрала се е малка група от най-влиятелните и уважавани хора в региона. Не след дълго дразгите помежду им излизат наяве и един от тях завършва мъртъв. Мистериозните обстоятелства около смъртта му, местните хора обвързват с легендата за върколака, който преди осем години е тероризирал селото. Те смятат, че той се е завърнал и е по-жаден за мъст от всякога. Затворени в имението заради развихрилата се снежна буря, никой от посетителите не е в безопасност. На Чечел е възложена задачата да разкрие мистерията около митичното създание и по възможност да опази себе си и останалите живи до Нова Година.
Идеята за върколака беше това, което ме накара да си купя тази книга. Първо, защото не вярвам в такива измишльотини и второ, защото обожавам книги, в които се разбунват подобни налудничави суеверия. (“Баскервилското куче” на Артър Конан Дойл например много ми харесваше, когато бях дете). В тази книга обаче, Кокотюха толкова добре беше заплел мистерията покрай убийствата в имението, че дори ме накара да се съмнявам дали такова чудовище наистина не съществува. Финалът беше просто страхотен. Имах своите подозрения още от средата на книгата, но не очаквах краят на историята да е от тези мащаби. Когато окончателно затворих книгата ми се искаше да я аплодирам.
“Изгнаникът и върколакът”е наистина отлична книга от жанра. Беше огромно удоволствие да я прочета. Това е и първата книга от украински автор, която чета и съм изключително впечатлена. Определено ще си взема и останалите книги от поредицата за Платон Чечел възможно най-скоро.
В те, що люди вірять іноді може стати реальним ⠀ Андрій Кокотюха ➖«Вигнанець і перевертень» ⠀ Новий роман, нові пригоди, нова справа, нове місто. ⠀ Місце події Харків і Харківська губернія. Події починають розгортатися зі справи, яку веде Платон. Чоловік старшого віку майже банкрут вирішує стати багатим завдяки спадку молодої дружини. Наймає вбивцю і очікує того моменту, як гроші спокійно по течуть до нього рікою. Але не тут то було на його шляху зустрівся Платон і брат його дружини. ⠀ Головний герой роману ➖Платон Чечель, колишній поліціянт. А зараз по всій Російській імперії персона нон-грату. Але при тому всі багаті люди того часу в разі потреби викликали до себе Платона. А верхівка губерній закривала на це очі на деякий час. ⠀ Найстрашнішою може бути помста від людей або людину, яку несправедливо засудили. Тоді ці люди все своє або його частину виношують план як помститися тим хто зруйнував їм життя. Так і тут план був добре придуманий і втілений у життя прекрасно так, що навіть Платон не дізнався на початку, яка чортівня тут відбувається. ⠀ Мотив і помста залежні від рішення присяжних. ⠀ Рекомендую 🔟/🔟. Обожнюю ретро-детективні романи Андрія Кокотюхи. ⠀ #iruska_книги #читаюкниги #книжковийсвіт #книжковийхробак #читайукраїнське #читайукраїнською #пишиукраїнською #блогукраїнською #bookblog #instabook #bookstagram #букстаграм #книжковийманьяк #книголюб #помішананакнижках #анрійкокотюха #вигнанецьіперевертень #заразячитаю #nowimreading #vivat_publishing #віват
Простий, трохи шаблонний детектив. Головний герой Платон Чечель цього разу у Харкові та околицях випадково потрапляє як +1 на святкування нового року в маєток німецького мільйонера та його дружини. Місцеві дуже бояться, бо 8 років тому неподалік вбивали молодих дівчат і всі вважають, що робив це перевертень, бо жертв знаходили пошматованими. Шановане товариство у це не вірить аж поки гості маєтку не починають помирати один за одним. Легко, просто, без заявок на щось супер) Окремий плюс цієї серії для мене, що герой подорожує Україною початку 20 століття
Однозначно не найкраща книга Кокотюхи. Сюжету бракувало гостроти і динамічності. Дії героїв деколи були не розумними, а розвиток подій ноді очевидним. Не буду продовжувати читати цю серію.