Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели 🖤 Това лято ми върви доста слабо откъм креативна дейност, но пък няма нищо лошо в това. Осъзнах че лятото реално винаги ми е бил най-малко креативния месец. Дългите дни, уморителната горещина, възможностите за излизане и, от тази година, непрестанните изпити за университета, наистина не са добра основа за писане или каквото и друго да е в тази посока. От друга страна пък почти съм довършила читателското си предизвикателство, което си е една наистина добра новина. А мнението си за две от книги, които са в списъка от тази година, мисля да споделя с вас в днешното ревю. Става на въпрос за втората и третата част на сборника "(Не)човешки истории" от младия български писател Георги Георгиев. Той ми ги изпрати за приятелска и колегиална оценка наскоро, а сега аз нямам търпение да споделя с вас ⋟
(...)
В блога ми бихте могли лесно да намерите ревюто ми от 2019та година на първия от трите сборника. Мнението ми в момента не се различава ни най-малко от мнението ми за тези две книги, дори и че разликата в годините, когато съм се срещнала с тях, е близо пет години. За пет години един човек се променя много, един читател също, а един писател може да стане неузнаваем. Но тук се забелязва нещо нетипично. За тези пет години, стоящи между първият сборник на Георги Георгиев и последният му, нито моето възприятие за стила му на писане и новаторските му хрумвания, нито неговата писателска дарба са се изменили чак толкова. Което на кратко казано означава, че се насладих на тези две части, също толкова, колкото и на предишната. Затова се радвам, че имах възможността да се запозная с новите му идеи и да изпитам някои преживявания заедно с разнообразните герои в разказите му, така както и първия път. Беше като завръщане в дом, който не си знаел, че търсиш...